72.1. с. Костел-вр. Сливката-вр. Чумерна

Оценете
(0 гласа)

72.1. с. Костел-вр. Сливката-вр. Чумерна – качване

Денивелация – 1150 м., време на движение – 6.30-7.00 часа, разстояние – 20.7 км.

Маркировка: от с. Костел до вр. Сливката – немаркиран, от вр. Сливката до вр. Чумерна – бяло-червено-бяло и ЗКМ

 2014-02-12 191900

 Изтегли: GPS-трак

Село Костел

       Село Костел съществува от дълбока древност и, както при повечето подбалкански селища, така и тук, това е свързано с един от старопланинските проходи. В миналото околностите на селото били обитавани от тракийското племе кробизи, от времето на които до днес се запазили множество артефакти. За древният характер на с. Костел свидетелства и запазилият се в него и до днес, интересен езически култ към Бялата крава. Поклонението към Бялата крава е най-значимото събитие в селото и всяка година задължително се провежда. Участниците в поклонението се изкачват на главното било на Стара планина при връх Бяла крава /1057 м./. Върхът е наречен така, заради белите варовикови скали по темето му. Поклонението се извършва всяка година на различна дата, която се подбира така, че луната да огрява скалите на вр. Бялата крава по точно определен начин. След като лунните лъчи огреят върха, поклонниците произнасят следните думи:

Ти, Бяла Краво, пазителко костелска, дай ни берекет,

позволи ни да му се възрадваме

и ни доведи от твоите посестрими

къде началото на декември, за да има за зимнинка."

     Проходът, който минава през селото, е изгубил отдавна своето значение, като до нас не е достигнало дори и името му. Понеже пресича главното било на планината при вр. Бяла крава, бихме могли условно да го наречем проход Бялата крава. В миналото пътят през Костел бил най-прекият път от столицата гр. Велико Търново към гр. Одрин. По време на римското владичество проходът бил покрит с калдъръм, а за охраната му на огромната скала Кулата в близост до селото била издигната крепостта Градище. В Костел е запазено предание, че гарнизонът на крепостта се състоял от 1000 войници. Крепостта била красива като замък, затова хората я нарекли Кастел /на латински кастел означава замък/. С това име започнали да наричат крепостта, а след това и селото под нея. По-късно думата кастел се променила на костел и това име на селото се запазило от стотици години до днес. Старото село Костел било разположено точно под крепостта, като и до днес местността под нея се нарича Селището. Днешното село Костел се намира малко по на север, на по-слънчево и плодородно място. Близо до старата крепост под скалата Кулата останала само една от костелските махали - махала Валето /думата вале също е от латински произход/. Турците наричали тази махала Синая /което значи Мойсей/, а местните и викали още и Влаховата махала. Крепостта и селото били разположени на стратегически важно място, при изхода на прохода Бялата крава от планината. На север от Костел важният в миналото път продължавал към днешното село Марян, където се сливал с прохода Вратник. В близост до мястото, където двата пътя се събирали, бил построен огромният за времето си римски град Палациум, чиито останки се намират под днешното село Палици. На юг от с. Костел пътят бил прокаран по долината на река Костелска /Бързица/. Проходът пресичал главното било на планината при вр. Бяла крава и от него се спускал на юг към днешното село Бяла паланка, където се раздвоявал. Единият му край продължавал на юг към град Нова Загора, а другият завивал на югоизток към град Сливен.

     Минаващият през Костел проход и местонахождението в близост до планина и река довели до големият просперитет на селото по време на турското робство. Водната сила на река Бързица била използвана от построените край нея многобройни тепавици, воденици, бари и гайтанджийници. Костел станал център на малка община, към която принадлежали още и близките села Чакали и Граматик. Според историците с. Граматик било заселено от търновски боляри, които се укрили в планината след падането на България под турско робство. Болярите били граматици, т.е. грамотни, знаели да четат и пишат, затова местните нарекли селото им Граматик. Наличието на грамотни хора в околността довело до духовното въздигане и на съседните селища. В Костел било открито едно от първите български училища в еленският край. Не случайно тук се родил един от водачите на движението за българска църковна независимост - Неофит Бозвели. След разгрома на Търновското въстание в горите около Костел се укрил един от съзаклятниците - Радивой от с. Шереметя. Около колибата му в планината постепенно се заселили и други хора и така се образувала най-отдалечената от костелските махали - Трашлии /сега Зеленика/. През 1800 г. селото било изгорено и напълно унищожено от кърджалиите, но бързо се съвзело и отново се замогнало. В края на турското робство в Костел бил основан революционен комитет. В околностите му бродели хайдушки чети, които се криели в гъстите гори около Мечото дере. При избухване на Априлското въстание от селото излязла въоръжена чета от 48 души. Въстанниците не получили чакания сигнал и така Априлското въстание в Костел не избухнало. По време на руско-турската война 6 души от селото влизат в състава на българското опълчение. През Втората световна война в Костел нахлули немски войски, но не за да се бият с партизаните, а както по-късно се оказало, да секат девствените гори над селото. Германците отсекли най-дебелите вековни букови дървета и с влакове ги изпратили в Третия райх. Днес в с. Костел има модерен хотелски комплекс, от който започват няколко екопътеки. От селото могат да се предприемат и по-дълги маршрути към Стара планина, като най-интересният от тях е към първенеца на Елено-Твърдишка планина - връх Чумерна /1536 м./.

Маршрутът

     От централният плошад Черковището към вр. Чумерна се тръгва в южна посока, срещу течението на река Трашлийска /Костелска, Бързица/. Върви се по черен път, следващ десния бряг на реката. Сегашният път от с. Костел на юг ползва трасето на стария римски път на прохода Бялата крава. Долината на р. Трашлийска разделя ридовете Букачев бурун от запад и Кокоша глава от изток. Няколкостотин метра след центъра реката се пресича по мост и след 10 мин. се достига до края на селото. След последните къщи се върви 10 мин. водоравно през овощни градини и се влиза в махала Валето /Синая, Влаховата махала//20 мин. след началото/. Там пътят минава под скалата Кулата, на която била в миналото старата крепост Градище. Северно от Кулата остава местността Селището, в която са останките от старото село Костел. На запад от Валето и Кулата, на левия бряг на реката, се намира местността Симаново, в която много пъти са намирани монети. От с. Костел до махала Валето долината на реката е широка, обработена и обезлесена. След Валето долината рязко се стеснява, а склоновете и се покриват с гъсти гори. 20 мин. след последните къщи на селото пътят достига до водослива на река Трашлийска с Черна река /40 мин. общо/. При водослива черният път се раздвоява, като напред се продължава по дясното разклонение, следващо долината на р. Трашлийска. Разклонът е маркиран с табела, насочваща по дясното разклонение към махала Зеленика. Старото име на махала Зеленика е Трашлии, откъдето идва и името на реката. След разклона пътят върви почти водоравно и без завои на юг през местността Дъбрава. В тази местност и 10 мин. след разклона се подминава водослива на р. Трашлийска с потока Мечото дере, слизащ от разположения на запад най-висок връх в района - вр. Турлата /Голяма Турла//972 м.//50 мин./. Местността при водослива на потока с реката се нарича Мечите дупки. От този водослив на юг р. Трашлийска носи името река Дупнешка. 5 мин. по-нагоре пътят достига до разклона за махала Зеленика /55 мин./. Този разклон също е маркиран с табела, насочваща по лявото разклонение към махалата. Оттук към вр. Чумерна се продължава отново по дясното разклонение, като се следва долината на р. Дупнешка. След разклона пътят слиза леко надолу и след 10 мин. достига до горски поляни в местността Габрата /105 мин./. В миналото по тези поляни била разположена индустрията на махала Зеленика - няколко воденици и дъскорезници, задвижвани от водите на реката. Сега от тях е останала само една къща вляво от пътя, която е в добро състояние и при нужда може да се ползва. В м. Габрата реката се пресича по мост и се минава на левия й бряг. Оттук напред долината, а с нея и черният път, променят посоката си първо на югоизток, а след това отново на юг. Върви се водоравно още 40 мин. и се достига до водослива на р. Дупнешка с притока й - река Белокравшница /145 мин./. Местността при водослива носи името Гайдаров вир, а денивелацията от с. Костел дотук е около 250 м. 

     От м. Гайдаров вир има няколко варианта за продължение към вр. Чумерна. Първият е надясно по долината на р. Дупнешка. По долината на тази река, на няколко минути след м. Гайдарски вир, е местността Стругът /освен машината струг, думата струг има значение и на суходол/, над която е водослива на р. Дупнешка с река Стручанска. В местността Стругът има няколко сгради на водното и горското. В близост до сградите е открита минерална вода с много добри качества. В миналото имало идея при минералната вода да бъдат построени почивни домове и местността да се превърне в курорт. От м. Стругът по долината на р. Стручанска продължава черен път, който свършва в северното подножие на вр. Чумерна и оттам до върха трябва да се върви без пътека. Вторият вариант е към вр. Чумерна да се продължи наляво по долината на р. Белокравшница. Началото на този път е затлачено с треви и драки и по него трудно се влиза в гората. Най-добре е от Гайдаров вир да се продължи по междинен трети вариант - с изкачване по широк черен път в източна посока, към билото на рида Кокоша глава. От м. Гайдаров вир следва стръмно изкачване на серпентини към билото на реда Кокоша глава, като след 15 мин. се достига до дървена колиба вляво от пътя /160 мин./. От нея нагоре наклонът по склона постепенно намалява и след нови 15 мин. пътят извежда до гола седловина на билото на рида /175 мин./. Седловината се намира между върховете Кокоша глава /848 м./ от север и Стръмен дол /880 м./ от юг. Ппреди да излезе на седловината пътят минава край няколко капана за диви животни, което показва колко дива и отдалечена от цивилизацията е местността. На самата седловина вдясно от пътя се виждат ловна вишка и хранилка за диви животни. От реката до билото на рида се изкачват около 250 м. височина. От седловината пътят продължава на югоизток, като постепенно се отдалечава от вр. Чумерна в посока на вр. Бяла крава. Тук пътят трябва да се изостави и да се продължи по тясна пътека на юг към грлавното било на планината. Пътеката следва билото на рида Кокоша глава, което е покрито с разредена букова гора и е подходящо за ходене дори и без пътека. От седловината се заобикаля от запад ниския вр. Стръмен дол и леко се слиза надолу към долината на р. Белокравшница. 30 мин. след седловината пътеката достига  до черен път /205 мин./. Оттук към главното било може да се продължи и по този черния път, но той много заобикаля. Най-добре е след достигането до черния път да се продължи дори и без пътека на юг, защото билото е вече съвсем близо. След черния път се пресича р. Белокравшница и след 20 мин. след нея се достига до равна площадка, под която блика един от изобилните карстови извори на реката /225 мин./. Преди няколко години изворът бил незаконно каптиран, което станало причини карстовата местност наоколо да бъде обявена за резерват. Около върховете Сливката /1057 м./ и Бяла крава се намират последните неизсечени остатъци от огромната в миналото Темна гора. При слизането от седловината до извора на река Белокравшница се губят около 150 м. височина. Сега от извора до билото на планината тази изгубена височина трябва да се изкачи отново. Южно от извора има няколко големи скали, които се заобикалят по пътека от запад и след 25 мин. се излиза на главното било на планината при вр. Сливката /250 мин./. Местността е покрита с букови гори, които не дават на никакъв друг растителен вид да вирее, но въпреки тях на вр. Сливката наистина има няколко сливови дървета. 

     При вр. Сливката се достига до билната пътеката Ком-Емине /КЕ/, която тук е много широка и е дублирана от втора пътека от южната страна на билото. От вр. Сливката към вр. Чумерна се продължава по билото на югозапад, като се следва маркировката на пътеката КЕ. Следва по-еднообразно слизане и качване през няколко ниски гористи връхчета. Характерно за тази част на Стара планина е, че от южната страна на главното било има върхове, които са по-високи от върховете по самото било. Такива високи върхове от юг са Буюкдебеия /1181 м./ и Буюк Каин Бели /1162 м./, като между тях и билото на планината тече Крива река. При придвижването от вр. Сливката по билото на запад двата високи върха и Крива река служат като сигурен ориентир от южната страна на пътеката. Самото било и северните му склонове са покрити с гъсти гори, от които няма никакви гледки. 15 мин. след вр. Сливката се слиза на седловина, през която черен път пресича билото на планината /265 мин./. От разклона се продължава по билната пътека КЕ. Следва 20 минутно изкачване и слизане по вр. Кота 1034, като дърветата по седловината след него са изсечени /285 мин./. На голата седловина се изкачва втората пътека, която подсича билото от юг. От тази седловина следва по-продължително изкачване по северния склон на вр. Буюк Каин Бели, а след него със завой на запад се изкачва и темето на безименния връх Кота 1114. 40 мин. след събирането на южната пътека с билната пътека КЕ се достига до продълговата седловина между върховете Кота 1194 от запад и Кота 1114 от изток /325 мин./. От нея се открива панорама на юг към долината на Права река и спускащият се от вр. Чумерна на югоизток рид Чира ак баши. За пръв път от тази седловина се добре на запад и вр. Чумерна. От лявата страна южно и малко под билото остава широк черен път. След седловината пътеката подсича вр. Кота 1194 от юг малко и под котата му. Следва последната и най-трудна част от маршрута, а именно стръмното изкачване към вр. Чумерна. Денивелацията от вр. Кота 1194 до вр. Чумерна е около 350 м. Чумерна може и да не се изкачва, а да се заобиколи по пряка пътека от северната му страна. 15 мин. след седловината пътеката КЕ извежда до силно поизсечен участък от Темната гора, при разклон с пряката, заобикаляща върха, пътека /340 мин./. Оттук пряката пътека заобикаля водоравно върха от север и излиза малко над хижа Чумерна. Ако при разклона се избере варианта с изкачване на вр. Чумерна, тогава се продължава по билото и след 5 мин. се достига до голяма каменна чешма с много студена вода /345 мин./. Това е последната вода оттук на изток чак до прохода Вратник. След чешмата изкачването продължава на югозапад, като след 20 мин. се излиза над горския пояс /365 мин./. По поляните над гората отляво на пътеката излиза и черен път. Оттук към х. Чумерна може да се продължи и по черния път, без изкачване на вр. Чумерна. Изкачването от края на гората до вр. Чумерна става за 10 мин., като се следва  коловата маркировка на пътеката КЕ и се върви през поляни, покрити с гъста хвойна /375 мин./. Името на вр. Чумерна му е дадено, защото върха често е обвит в мъгли и отдалеч изглежда намръщен, начумерен. Темето на върха е голо и от него се открива невероятна панорама във всички посоки. 

01

 От последните къщи на с. Костел в посока към махала Валето

02

Първият разклон при водослива на реките Трашлийска и Черна

04

Вторият разклон към махала Зеленика

06

Къща в местността Габрата

07

Черният път край река Дупнешка

08

Третият разклон в местноста Гайдаров вир

09

От рида Кокоша глава към вр. Чумерна

14

Седловината между върховете Кокоша глава и Стръмен дол

17

Пътеката Ком-Емине при вр. Сливката

20

От пътеката Ком-Емине на юг към вр. Буюк Каин Бели

23

Каменната чешма под вр. Чумерна

24

Излизането от Темната гора под вр. Чумерна

32

От вр. Чумерна на север към вр. Турлата и река Трашлийска вдясно от него

26

Връх Чумерна

2014-02-03 221047

Профил на маршрута

Прочетена 1314 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм