55.2. с. Бели Осъм-рид Чучул-х. Чучул

Оценете
(0 гласа)

55.2. с. Бели Осъм-рид Чучул-х. Чучул – слизане

Денивелация – 850 м., време на движение – 3.30-4.00 часа, разстояние – 15.5 км.

Немаркиран

 2013-09-28 095138

   Изтегли: GPS трак          

 

     Трако-римският път от хижа Чучул на север по билото на рида Чучул в миналото бил алтернативен на пътя Троянски проход. Преминаването по римския път Виа Траяна, или както сега е известен като Троян-Кърнаре, било платено, докато пътят по рида Чучул бил безплатен. Пътниците от юг достигали до билото на планината при седловина Деримагаре. Оттам вместо да продължат на север към  местността Беклемето, където се плащал бажд - пътен данък, те завивали на североизток към рида Чучул. Северно от сегашната хижа Чучул, под връх Чучул /чучул - от думата качул - щръкнал израстък на главата на петел//1379 м./, пътят се раздвоявал. Единият му край слизал на североизток към Троянския манастир и сeло Черни Осъм, а другият продължавал на север към град Троян и село Бели Осъм. С интензивното движение по рида Чучул в миналото е свързано името на връх Ханът /1396 м./, както и голямото тракийско светилище на вр. Чучул.

     От хижа Чучул се тръгва по черен път в северна посока. Пътят върви по билото на рида Чучул, което около хижата е обрасло с разредени букови гори. Маркировка няма, но билото е тясно, с много стръмни склонове от двете си страни, и няма опасност от объркване. Ридът е ограничен от западната си страна от долината на река Кнежа, а от източната - от долините на реките Голяма и Малка Жеравица. Веднага след хижата черният път се спуска стръмно надолу и след 10 мин. излиза на продълговата водоравна поляна с изглед на север към вр. Чучул. В начало на поляна от черният път в северозападна посока се отделя пряка пътека, която слиза в долината на река Кнежа. По долината на р. Кнежа има черен път, по който може да се върви на север към с. Балканец. 10 мин. след като се излезе на поляната, пътят достига до разклон в южното подножие на вр. Чучул /20 мин. след началото/. Пътят надясно е за с. Черни Вит и Троянския манастир, а наляво за гр. Троян и с. Бели Осъм. Връх Чучул е двуглав, гол от южната си страна и конусовиден, така че от него се открива чудесна панорама във всички посоки. Предполага се, че заради панорамата през 4 в. пр.н.е. на темето му било изградено тракийско светилище. То се състояло от две равни площадки - едната на върха, а другата малко под него. Освен тракийското светилище около върха била изградена землена крепост, състояща се от два преградни вала. Външният по-широк вал бил с диаметър около 110 м. При вр. Чучул от билото на основния рид Чучул се отделят два къси странични рида. На североизток се спуска рида Средни дял, който е вододел между реките Малка Жеравица от север и Голяма Жеравица от юг. На северозапад слиза рида Кладни дял, разделящ реките Малък Мечи дол от юг и безименен десен приток на река Кнежа от север. На разклона към с. Бели Осъм се продължава по левия път. Връх Чучул се заобикаля водоравно от запад и след 10 мин. се излиза от северната му страна /30 мин. общо/. От северозападната страна на върха се отделя втора пътека към долината на река Кнежа. След заобикалянето на вр. Чучул се върви още 20 мин. със слаб наклон на север и се достига до втори разклон в началото на просторна поляна /50 мин./. При тази поляна римския път се раздвоява отново. От поляната десният път се изкачва към връх Янчовска могила /1164 м./ и оттам се спуска на североизток към гр. Троян и Троянския манастир по страничния рид Абов рът. Пътят по билото на Абов рът се охранявал от тракийска крепост на връх Рустила /1010 м./. И на този разклон към с. Бели Осъм се продължава по левия път.

    След поляната следва по-стръмно слизане, като горите по билото на рида постепенно се заменят с все по-дълги поляни. Пътят заобикаля вр. Янчовска могила от запад, като при заобикалянето се пресичат обработваеми имоти вляво от пътя. По-надолу гората окончателно свършва и слизането става по голи и обзорни поляни. Панорамата е на запад към долината на река Кнежа и рида Равна дял, по който слиза шосето Троян-Кърнаре. Далеч на север се вижда продължението на рида Чучул. 45 мин. след втория разклон пътят излиза в южното подножие на връх Дундова могила /Дункова могила//1012 м./, при къщите на все още обитаемата махала Кратунковска /95 мин./. Вр. Дундова могила е гол и много обгледен, затова в миналото на темето му била изградена наблюдателна кула с размери 10 на 10 м. На изток от вр. Дундова могила е долината на Голяма Рибна река. На другия и бряг се извисява връх Висока могила, който е висок точно колкото и Дункова могила - 1012 м. На вр. Висока могила има голяма тракийска крепост, състояща се от две защитни линии. Вътрешната линия е с овална форма и с размери 80 на 90 м. Пътят заобикаля вр. Дундова могила и Кратунковска махала от запад. При заобикалянето се достига до покрит с папрат страничен рид, който се отделя от основния рид Качул в западна посока към долината на р. Кнежа. На билото на този рид има тясна пътека по която жителите на  махала Кратунковска слизат до магазина в с. Балканец. Пътеката може да се ползва за бързо слизане от билото на рида Чучул. Вр. Дундова могила се заобикаля за 10 мин. от запад и от северната му страна се достига до троен разклон /105 мин./. В миналото при този разклон се събирали два римски пътя. Единият идвал дотук откъм село Бели Осъм, а другият откъм гр. Троян. При разклона основният черен път напуска билото на рида и завива на североизток към гр. Троян. Оттук към с. Бели Осъм трябва да се продължи на северозапад, отново по левия път и по билото на рида Чучул.

     Пътят след разклона е слабо използван и в началото пресича голяма поляна, покрита изцяло с папрат. 10 мин. след напускането на основния път се слиза на гола седловина между връх Кота 931  от югоизток и връх Бельово /905 м./ от север /115 мин./. И двата върха имат високи антени на теметата си. На седловината има разклон, като този път се продължава по черния път надясно и на изток със слизане в долината на река Бонковски дол. Пътят се спуска на серпентини по източния стръмен склон на рида Чучул, излиза от източната страна на вр. Бельово и продължава на север. При слизането се открива прекрасна панорама на север към долината на р. Бели Осъм и на североизток към гр. Троян. Тук, на 806 м. надморска височина, се минава край древна крепост с размери 90 на 150 м. В центъра на крепостта се издига висока могила под която вероятно са останките на наблюдателна кула. 20 мин. след седловината пътят достига до местността Сухарето и завива на запад /135 мин./. Местността Сухарето е заета от обработваеми имоти и овощни градини. В западна посока пътят се доближава до билото на рида, завива отново на север и заобикаля ниския връх Имането /764 м./. 20 мин. след вр. Имането се достига до разклон, при който е все едно по кой от двата пътя ще се продължи /155 мин./. Пътищата заобикалят от двете страни голяма овощна градина със сливови дървета и под нея отново се събират. От градината за първи път се виждат къщите на с. Бели Осъм. 20 мин. след разклона пътя отново завива на запад и излиза в долината на р. Кнежа, приблизително по средата между селата Бели Осъм и Балканец /175 мин./. Мястото при което се излиза на шосето между двете села е приблизително срещу ресторант Тайната вечеря. От разклона преди ресторанта се продължава на север по шосето Троян-Кърнаре. От края на черния път до първите къщи на с. Бели Осъм се върви по-малко от 10 мин. /185 мин./. Пътят достига до каменен мост над р. Бели Осъм. Източно от този мост се намира платовидната и естествено защитена местност Шамака /шамак-блато/ на която се намират останките на старо селище и късноантична стражена кула с височина 10 м. и със зидове дебели около 1 м. Северно от местността Шамака се намирала римската пътна станция Ад Радицес, която била естествено защитена от р. Кнежа от запад и река Бели Осъм от север и заемала 4 дка. площ. От северната и страна се забелязват останки от църковна абсида затова местността е наречена Църквата. Някои превеждат името Ад Радицес като “Зад планинска" или "Зад балканска”. Друга пътна станция с подобно име била Суб радицес, която се намирала в южното подножие на планината при днешното село Христо Даново. Суб Радицес пък се превежда като “Подпланинска”. Заради непрестанните варварски нашествия в края на римското владичество хората се изселили от по-старото селище при пътната станция Ад радицес и основали ново селище на по-добре защитения хълм Шамака. В махала Каменния мост има табела, насочваща към все още запазени части от трасето на древния път. От махала Каменния мост се продължава на запад по главната улица на Бели Осъм и след 40 мин. се достига до центъра на селото/225 мин./. 

 43

 Хижа Чучул

45

От черният път на север към вр. Чучул

47

Разклонът в южното подножие на вр. Чучул

48

Разклонът от северната страна на вр. Чучул

49

От рида Чучул се отделя на северозапад страничния рид Кладни дял

54

Последният връх преди да се излезе от гората 

55

Към вр. Дундова могила. Южно под него е махала Кратунковска.

59

Папратливият рид от западната страна на вр. Дундова могила

60

От седловината южно от вр. Бельово на север към върха

63

Назад към седловината през която минава черния път

61

От рида Чучул към гр. Троян

68

Сливова градина след заобикалянето на вр. Имането

67

От рида Чучул към долината на река Бели Осъм и едноименното село

69

От края на рида Чучул към първите къщи на с. Балканец

71

От края на черния път към ресторант Тайната вечеря

74

Табелата в началото на махала Каменния мост

01

В центъра на с. Бели Осъм

2014-02-04 103104

Профил на маршрута

Прочетена 1377 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм