Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

55.1. с. Бели Осъм-местност Беклемето-х. Чучул

Оценете
(0 гласа)

55.1. с. Бели Осъм-местност Беклемето-х. Чучул – качване

Денивелация – 850 м., време на движение – 3.30-4.00 часа, разстояние – 16.3 км.

Маркировка: от с. Бели Осъм до м. Беклемето – немаркиран, от м. Беклемето до х. Чучул – само табелки без лентова маркировка

 2013-09-28 095011

   Изтегли: GPS трак   

     

     До началото на 19-ти век долината на река Бели Осъм не била населена. Само там където в река Бели Осъм се влива Княжевската река имало малко ханче със собственик някой се Бальо. В края на 18-ти и началото на 19-ти век започнали кърджалийските безчинства и хората от равнините започнали да бягат в планината. Ханът на Бальо се препълнил с бежанци. С припечелените от тях пари ханджията започнал да купува имоти. Построил втори хан, после 10-ти, 20-ти и така за кратко време изкупил цялата планина. Оттогава хората наричат близките околности Бальова планината и това име се е запазило и до днес. Бежанците започнали да се заселват около хановете на Бальо и така възникнало село Бели Осъм. Сега селото, заедно с бившата си махала Чифлик /сега село Чифлик/, е дълго поне 20 км. 

        От центъра на с. Бели Осъм се тръгва покрай река Зеленика на юг срещу течението и. Река Зеленика разделя ридовете Сергев дял от запад и Дебели дял от изток. По билото на рида Дебели дял върви шосето на прохода Троян-Кърнаре /Троянски проход, Виа Траяна/. В някои пътеводители долната част на рида Дебели дял се нарича още и Равни дял. Всъщност рида Равни дял страничен рид и е най-ниското североизточно разклонение на основния рид Дебели дял. От центъра на с. Бели Осъм в южна посока последователно се пресичат махалите Катилска и Зеленика и след 40 мин. се достига до края на селото. Асфалтовият път също свършва и на юг се продължава по черен път. 10 мин. след края на селото се достига до голям овчарник с няколко стопански сгради и пресъхнала чешма до него /50 мин. след началото/. Черният път продължава на юг към водослива на двата потока, образуващи река Зеленика. При овчарника основният черен път се изоставя и по слабо използван страничен черен път се слиза до река Зеленика. Реката се пресича по мост, след който пътят продължава в югоизточна посока. Пътят върви край поток, който е десен приток на река Зеленика. От рида Дебели дял на запад към река Зеленика се спускат три странични рида - Липов рът, Мойняшкото /Мошишкото/ и Минковото. Потокът и неговите десни притоци разделят страничните ридове, като черният път се изкачва по билото на най-южния от тях - Минковото. Местността е много панорамна, като в миналото в горната част на средния от ридовете - Мойняшкото /Мошишкото/ били изградени две наблюдателни кули от които бил наблюдаван римския път Виа Траяна. Едната кула се намирала на ниско връхче с височина 1082 м., а другата на връх Каменна могила /1162 м./. Денивелацията от река Зеленика нагоре е голяма, като пътят я преодолява, извивайки на серпентини през няколко папратливи поляни. 30 мин. след овчарника се достига до изоставена масивна къща /80 мин. общо/. След къщата пътят навлиза в гъсти гори, пресича малка полянка и след нови 30 мин. достига до шосето Троян-Кърнаре /110 мин./. В края на изкачването по черния път се появява стара лентова маркировка. От река Зеленика до шосето Троян-Кърнаре се изкачват около 550 м. височина. След излизането на шосето се продължава по него на юг. По асфалта се върви 20 мин. до ресторант Панорама в местността Беклемето /беклеме - сграда за охрана на пътя, стражарница//130 мин./. Панорамата от ресторант Панорама е на запад към долината на река Зеленика и рида Сергев дял зад нея.

       В местността Беклемето се намирала римската пътна станция Монтемно /монт хемно - планина Хемус/. Следи от пътната станция са намерени в местностите Беклемето и Карцов бук. По-късно тук имало турска стражарница-беклеме, откъдето останало сегашното име на местността. След освобождението тук се намирала митницата между Княжество България и Източна Румелия. Мястото е стратегическо, защото се намира в най-тясната част от билото на рида. Тази най-тясна част от билото била преградена в древността от преградна стена-крепост с ров, която била наречена Маркови порти. Преградната крепост била изградена от дялани камъни, дължината и била 30 м., а в средата и имало порта. От двете и страни на изток и запад се спускали стръмни склонове, което я правело естествено защитена. Пред стената имало ров широк 6 м. и дълбок 3 м. Освен Троянския проход, от крепостта Маркови порти при Беклемето били контролирани и двете алтернативни пътеки на основния път Виа Траяна - пътеката по рида Чучул на изток и пътека Прекосите по рида Сергев дял на запад. От ресторант Панорама към хижа Чучул се продължава по шосето на юг.  Върви се по-малко от 10 мин. и се достига до асфалтирана отбивка наляво /140 мин./. Над отбивката се вижда влека на ски-писта Беклемето. При отбивката шосето се изоставя и се отива до влека, който е на широка поляна на билото на рида Дебели дял. Местността се нарича Карцов бук. През руско-турската война във вековната букова гора наоколо бил лагерът на руската армия. Сега заради ски-пистата гората на билото е изсечена, като са пощадени само няколко от вековните букови дървета. Едно от тези дървета е историческия Карцов бук, носещ белези от сабя на казак. В древността тук на равната поляна до Карцовия бук имало малка дървена наблюдателна кула с диаметър около 7 м. От м. Карцов бук към х. Чучул се продължава по черен път в югоизточна посока. По дърветата край ски-пистата има и няколко нови табелки, насочващи към хижата. От главното било на Стара планина при възловия вр. Лепенят /лепенят - от растението лопян, лопен//1696 м./ се отделя в източна посока огромен страничен рид. Ридът слиза на изток и при вр. Писания камък /1570 м./ се раздвоява. От рида на север се отделя страничният рид Чучул /чучул - от думата качул - израстък на главата на петел/, в горната част на който е хижа Чучул. Обикновено с името чучул са били наричани върхове или местности в която е построена вятърна мелница. Черният път от м. Карцов бук към х. Чучул минава водоравно от северната страна и под билото на този рид. Върви се предимно през открити местности, покрити само с треви и боровинкови храсти. Пресичат се многобройни дерета, като за кратко се влиза и в няколко букови горички. Пътят до хижата е почти водоравен, като денивелацията е съвсем малка.

       От ски-пистата в местноста м. Карцов бук се тръгва водоравно на югоизток и след по-малко от 10 мин. се достига до останките на Горнотрапчанските кошари /150 мин./. Останките се намират вляво от пътя на наклонена поляна, заобиколена от дълбоки опороени дерета. След нови 10 мин. пътят извежда в местността Трите дола /160 мин./. Над м. Трите дола се намира  местността Трите извора, а над нея е главното било с връх Жални /1652 м./. Трите извора под вр. Жални дават началото на поток, който в м. Трите дола се събира с още два потока. Под черния път трите потока се сливат и дават началото на река Жална. Река Жална тече през широка долина, обградена от рида Дебели дял от запад и рида Жални дял от изток. На изток от Трите дола пътят влиза за кратко във вековна букова гора и минава покрай бетониран извор вдясно. 20 мин. след м. Трите дола пътят завива на североизток и през голата местност Широк крачул се качва на билото на рида Жални дял /180 мин./. Ридът Жални дял се отделя от главното било на планината на север от възловия връх Лепенят. Ридът разделя р. Жална от запад и р. Кнежа от изток. В горното си течение р. Кнежа се нарича Въртешка. По билото на този рид на север и северозапад от пътя се простират обширни пасища, сред които се виждат няколко чешми и масивен овчарник. Надолу под пътя и вляво до гората се вижда и масивна сграда, която е бивша метеорологична станция. По билото на рида Жални дял слиза пътека на север към с. Балканец /бившо Кнежа/. След поляните с овчарниците в местността Широк крачул пътят прави завой на югоизток и слиза от източната страна на рида Жални дял. И от изток ридът е покрит с обширни поляни. Местността се нарича Манчов крачул, а сред поляните изпъква голяма каменна чешма. 20 мин. след слизане от билото на рида Жални дял се достига до откритата местност Пламчова чешма /200 мин./. След водосборната област на р. Жална това е втора водосборна област, която пътят пресича. През местността текат няколко потока, даващи началото на река Въртешка. Река Въртешка се намира между рида Жални дял от запад и рида Чучул от изток. Пламчовата чешма е вляво на няколко метра от пътя, като до нея има и втора масивна бетонна чешма за напояване на добитък. Местността Пламчова чешма също е покрита с голи пасища, сред които се виждат обитаеми овчарници. След Пламчовата чешма пътят прави нов завой на североизток, пресича водоравно северния склон на вр. Локвата /1650 м./ и след нови 20 мин. излиза на следващото голо пасище в местността Белишкото /белишко - собственост на хора от село Белиш//220 мин./. Това е трета водосборна област, която пътят пресича. През нея текат потоците, даващи началото на река Бимбилюков дол - десен приток на река Въртешка. Северно от пътя и на границата с гората се виждат останки от масивни в миналото овчарници. На изток се вижда вр. Писания камък, от който в северна посока се отделя рида Чучул. За 10 мин. пътят заобикаля водоравно вр. Писания камък и в източния край на м. Белишкото достига до подножието на рида Чучул при немаркиран разклон /230 мин./. От разклона към х. Чучул се продължава по левия път. След м. Белишкото се влиза за по-дълго време в гора. 10 мин. след влизането в гората пътят достига до разклон на билото на рида Чучул /240 мин./. До разклона има бетонен каптаж и пресъхнала чешма. Северно от разклона е ниското връхче Ханът /1396 м./. На разклона излиза още един черен път откъм вр. Писания камък. Този път бил алтернативен на Троянския проход. На главното било на планината при седловина Деримагаре пътят Троян-Кърнаре се разделял на две. Основният път слизал на север по билото на рида Дебели дял. При седловина Деримагаре се отклонявал алтернативен път, който покрай върховете Лепенят, Локвата и Писания камък слизал на север по билото на рида Чучул. На този път имало хан, откъдето идва и името на вр. Ханът. На разклона се продължава в северна посока, пресича се вр. Ханът и след 10 мин. се слиза до билна поляна в местността Чучул. На поляната е построена хижа Чучул /250 мин./.

  

01 Разклонът в центъра на с. Бели Осъм      

 04

 От главната улица на махала Зеленика се вижда главното било и арката на вр. Горалтепе

 08

От рида Минковото назад към долината на река Зеленика

09

От черният път по рида Минковото напред към рида Равни дял

12

Разклонът на шосето

14

Разклонът на черния път с новия и стария асфалтов път

15

Ресторант Панорама и разклона пред него

18

Панорамата от ресторанта към долината на река Зеленика

19

Разклонът от шосето към ски-пистата

20

Ски-пистата е на няколко метра от шосето

21

На билото на рида Равни дял в местността Карцов бук

22

От местността Карцов бук на юг към ски-пистата 

23

Вековното историческо дърво Карцов бук

27

От черния път напред към местността Горнотрапчански кошари

28

От Горнотрапчанските кошари на изток към рида Жални дял зад тях

31

Към ридовете Жални дял и Чучул

35

Местността Широк крачул в горната част на рида Жални дял

37

Разклонът на билото на рида Жални дял

38

Пламчова чешма

39

Местността Пламчова чешма на север от черния път

40

Местността Белишкото под вр. Писания камък и началото на рида Чучул

41

От черния път към вр. Ханът

43

Хижа Чучул

2014-02-04 102944

 Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1634 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм