07.3. с. Църквище-рид Балабанчовица-вр. Курбула-вр. Свищи плаз

Оценете
(0 гласа)

07.4. с. Църквище-рид Балабанчовица-вр. Курбула-вр. Свищи плаз - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 5.5 км.

Немаркиран

 

5

 Изтегли: GPS-трак

             

  Свищи плаз /1888 м./ е най-важният в орографско отношение връх в западната част на Златишко-Тетевенска планина, защото при него от главното й било се отделят два основни странични рида. Първият от тях се нарича рид Бигюс /Гнездото//от турските думи бич - бразда в нива за оттичане на водата и юс - гнездо/. От вр. Свищи плаз ридът се спуска в почти права линия на югоизток, снишавайки се стръмно към намиращият се в подножието му град Златица. Вторият рид носи името Мачешко било /макар, че някои автори го наричат Златишка рътлина/ и от върха се спуска към село Църквище на югозапад. В горната си част ридовете са голи, а по билата им са трасирани удобни за слизане пътеки, по които може бързо и лесно да се достигне до населените места под тях. Пътеката по Бигюс е по-тясна и в горната си част се губи често в тревите, покриващи склоновете на рида. За разлика от нея, пътеката по Мачешкото било е много по-широка, добре вкопана в терена и до гората над Църквище се следва без проблем. Маршрутът до селото е допълнително улеснен и от това, че къщите се виждат още от главното било на планината и при слизане са постоянно пред погледа. Местността от върха до селото е открита, така че от пътеката се откриват и прекрасни гледки, най-вече към огромната и напълно гола местност Мачеш /мачеш - влашка дума, която означава шипка/, заемаща средната част на едноименния рид. Поляните й са заградени от няколко островърхи чуки, които придават особен чар и колорит на тази част от планината. На север от Мачеш е скалистото връхче Гарван кая /1477 м.//по-което в миналото често кацали гарги/, а от другите й три страни са пирамидално издигащите се към небесата върхове Курбула /1338 м./, Кабата /1391 м./ и Кузу елеси /1444 м./.

  От вр. Свищи плаз към с. Църквище се тръгва по широка пътека на югозапад, като се следва гребена на Мачешкото било. В тази посока първоначално се пресича обширно пасище, отбелязано на някои карти като Рошовица /вероятно заради високата накъдрена трева по него/. В горната си част гребенът на Мачешкото било е посипан с интересни ниски скали, подредени в права редица като наниз от мъниста. Тревите на Рошовица се пресичат бързо по пътеката на югозапад и след няколко минути се достига до най-горната група скали. Покрай тях се завива на юг и от източната им страна се слиза стръмно към виждащите се отдолу поляни Мачеш. При спускането вляво от пътеката остава дълбока падина, в която пороите са издълбали два дълги и тесни улея, разположени по права линия в близост един до друг. Гледани отдалеч, ровините приличат на следи от плазове на шейна, оставени в снега. Вероятно стоящият над тях връх носи името си точно заради тези плазове, в които вятърът свисти. Вдясно от пътеката в склоновете на планината е потънала друга ниска местност - долината на река Клисекьойска /Църквищенска/Стръмният склон между Рошовица горе и реката ниско долу е покрит с килим от ниски треви, по който природата е подредила още няколко реда от ниски скали. Заради амфитеатралното им разположение, местността от западната страна на Мачещкото било се нарича Полицата. Лавирайки между скалите по билото и 35 мин. след началото на маршрута пътеката достига до черен път. Той пресича най-горната северна част на Мачеш, заета от малката поляна Ергеле алан /Конска поляна/. Наименованието на тази поляна е особено сполучливо, тъй като край нея винаги се навъртат стада от местните полудиви коне. Местността тук е гола и панорамна, като вдясно се зеленее просторната гора Бук торище. Вляво пък може да се надникне в долината на река Балъм дере /Братев дол/, в която се открояват останките на Златишката мандра. При Ергеле алан първата по-стръмна част от слизането към с. Църквище завършва, като разликата във височината от вр. Свищи плаз дотук е около 450 м.

  След достигане до черния път се продължава по него на юг. Пътят заобикаля вр. Гарван кая от изток, пресича голата местност Мачеш и след 20 мин. достига в южния й край до самотен кол от зимна колова маркировка /ЗКМ//55 мин. след началото/. Колът бележи трасето на маркираната пътека Връвища /Долна кордунска пътека/, която подсича водоравно вр. Свищи плаз от юг и свързва хижа Кашана с хижа Свищи плаз. Приблизително от маркировъчния кол на юг започва долината на река Велесек дере /Валесек дере//от влашките думи вале и сек - сух дол/, която разделя рида Мачешко било на две. Оттук основната част на рида продължава през вр. Кабата в южна посока, а на югозапад се отделя широк страничен рид, носещ името Балабанчовица. В близост до кола от черния път се отделят и две пътеки, които продължават към полето, следвайки билата на основния и на страничния рид. От това първо по маршрута възлово място може да се продължи към с. Църквище по два начина. Първият е да се следва черния път, който се спуска към р. Клисекьойска на запад. В дъното на долината й се достига до шосето на Златишкия проход и по него се завива към с. Църквище на юг. Вторият начин е от разклона да се продължи по пътеката, следваща билото на рида Балабанчовица на югозапад. Ориентир в тази посока е куполовидният вр. Курбула, извисяващ се в най-долния край на местността Мачеш. Наименованието на върха, също както и това на Мачеш и на Велесек дере, е влашко и произлиза от думата курбул /извит/. Името вероятно отразява характерната извита форма на Курбула, чието причудливото гористо теме стърчи като буца над околността. В по-новите карти върхът се изписва още и като Кулгур или Курбуля, които имена обаче не означават нищо и следователно са погрешни. 

  Ако за слизане към Църквище се избере вторият вариант, тогава при разклона в местността Мачеш черният път се напуска. Оттук към селото се продължава по широка пътека, следваща билото на рида Балабанчовица на югозапад. Под разклона пътеката минава покрай съвсем ниско, едва изпъкващо над тревите връхче, наречено Белите камъни /Белите камане//1337 м./. Това, което го отличава от околните зелени поляни, са няколко бели скали /вероятно мраморни/, пръснати в подножието му. Под Белите камъни пътеката пресича малкото, но тучно пасище Курбула, заемащо част от билото на Балабанчовица и част от източния му склон. Тук вляво от пътеката остава долината на р. Велесек дере, а вдясно - ниска и силно втрапена в поляните местност, в дъното на която се вижда обитаема овчарска кошара. Под нея се намира Айдушкото кладенче /даващо началото на река Пилгурско дере/, при което е единствената вода в близост до пътеката. Пресичайки на югозапад пасището Курбула и 10 мин. след разклона в местността Мачеш пътеката достига до североизточното подножие на едноименния вр. Курбула /65 мин. общо/. Оттук върхът може да се заобиколи водоравно по пътеката от изток, но е добре да се изкачи, заради панорамата, която се открива от темето му. Върхът се изкачва по тясна козя пътечка, която покрай няколко трънливи храсти достига след 10 мин. до котата му /75 мин./. На стръмното теме на върха е поставена триангулачна точка, от която се открива щеметна панорама във всички посоки. При върха от билото на рида Балабанчовица се отделят на запад два къси странични рида, разделени от плитък суходол. Северният рид се нарича Калетата, заради крепостта Кулата /Калето/, разположена в средната му част. Това е малка крепост от типа наблюдателна кула, от която навремето следели минаващият в подножието на рида Златишки проход. Това, че крепостта е била наблюдателна кула, се потвърждава и от името на съседния южен рид, който през различните епохи носел имената Пиргол, Пилгур, Пилгуря /от латинската дума бург - кула/Изброените имена показват, че крепостта се ползвала непрекъснато и през дълъг период от време последователно от римляни, византийци и българи. Заради Калето, целият горист западен склон на рида Балабанчовица носи името Пилгурите. От вр. Курбула към този склон се спуска широка каменна река от натрошени скали, носеща името Падналата скала. Освен нея, в склона зеят отворите и на две малки пещери, наречени Горна и Долна меча дупка.

   При вр. Курбула ридът Балабанчовица завива на юг, а склоновете му се покриват с гори. Сред дърветата остава само една дълга и тясна ивица гола земя, заемаща най-горната част от билото на рида. От Курбула пътеката се спуска точно по тази гола ивица на юг, като подминава оставащата вляво към долината на Велесек дере ниска местност Мезар алчак /Гробищна падина/. Името на падината идва от личащите доскоро в нея три гроба на местни селяни, убити тук при спор за имот. 15 мин. след върха пътеката достига края на голата ивица в близост до започващото от нея на юг обширно пасище Сулчен /Охлювче//80 мин./. В горната част на пасището ридът Балабанчовица се раздвоява от плиткия дол Сулчен дере, като основната част на рида продължава към полето на юг, а от него се отделя късият страничен рид Падеш, спускащ се към с. Църквище на югозапад. На същото място, при което се разделя ридът, се раздвоява и пътеката, като по-широката й част се насочва по билото на Балабанчовица на юг. От това място към с. Църквище се продължава по по-тясната пътека на югозапад, като се следва билото на страничния рид Падеш. С името Падеш обикновено се наричат равнини, заобиколени от стръмни склонове. Тук е точно така, защото средната част на Падеш /заета от пасището Сулчен/ е сравнително равна, докато склоновете под нея са наистина с много голям наклон. След разделянето на ридовете пътеката се спуска стръмно към средната равна част на Падеш, пресича я бързо на югозапад и след 15 мин. достига до горския пояс /95 мин./. Макар, че се състои от бор и акация, гората тук се нарича Габара, като веднага след навлизане в нея пътеката започва да се губи. Оттук маршрутът продължава със стръмно спускане във все същата югозападна посока, като се върви без пътека през изкуствено засадена борова гора. В миналото гората била пресечена от няколко черни пътя, които днес са гъсто обрасли с бодливи храсти и е по-добре да не се следват. Покрай тях разстоянието от края на поляната Сулчен до първите къщи на с. Църквище се изминава за около 20 мин. /115 мин./. В края на слизането се минава покрай изворът Кюнеца и под него се достига до площад в горния северен край на селото. Денивелацията от поляната Ергеле алан до горния край на Църквище е 600 м.   

 

41

  От вр. Свищи плаз на юг

 

42

 Ридът Мачешко било, Ергеле алан и вр. Курбула

 

44

Поляната Мачеш и рида Балабанчовица на югозапад от нея

 

50

 От рида Бигюс към съседния рид Мачешко било

 

51

От Бигюс към долната част на Мачешкото било с местността Мачеш и вр. Курбула

 

53

От Ергеле алан към вр. Свищи плаз назад. Под върха се виждат двете ровини, като плазова на шейна.

 

54

Поляните Мачеш, вр. Курбула и рида Балабанчовица

 

56

 От местността Мачеш към вр. Свищи плаз назад

 

30

От главното било към Мачешкото било, Ергеле алан, Мачеш, Курбула и Пилгурите 

 

60

На вр. Курбула

 

61

От вр. Курбула към долната част на рида Балабанчовица

 

64

 От пасището Сулчен към вр. Курбула назад

 

67

Последната част от слизането към с. Църквище

 

70

Църквата в центъра на с. Църквище 

 

2015-02-11 140023

Профил на маршрута

Прочетена 876 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм