48.1. х. Кордела /х. Човканя/-седловина Санъра-седловина Попови гробове

Оценете
(0 гласа)

48.1. х. Кордела /х. Човканя/-седловина Санъра-седловина Попови гробове - качване

Денивелация – 950 м., време на движение  - 3.30-4.00 часа, разстояние – 10 км.

Немаркиран 

2014-10-26 123338

 Изтегли: GPS трак

     

     Село Дивчовото се е скрило в една тясна и потайна планинска гънка на Тетевенския балкан. Името на селото показва и какъв е района около него - пуст, див и красив. За да се стигне до Дивчовото трябва да се мине първо през гр. Тетевен, а после и през дългото много километри село Черни Вит. Пътят следва извивките на река, която в горното си течение се нарича Боатинска, по средата си в село Дивчовото се нарича Дивчовска, а след това Черни Вит. Дивият район около село Дивчовото обаче не е краят на дивотията, а само нейното начало. Пътят минава през селото и навлиза още 5 км. навътре в планината в най-девствената и дива част - Голямо Боатинско дефиле. Местността Боатин е обявена за резерват през 1948 г. и сега е под защитата на ЮНЕСКО. Поради своята отдалеченост и трудна достъпност района на резервата е останал див и слабо експлоатиран. Това спомогнало в него да се запазят недокоснати от човека вековни букови гори. Думата Боатин идва от личното име Богатин. То пък идва от думата бога - бик.

    Маршрутът започва от вила Кордела /бивша хижа Човканя/. Старото име Човканя е прякора на един юначен българин - Стоян Иванов от село Черни Вит. След разгрома на Априлското въстание в дивите гори около река Черни Вит се крият остатъците от Хвърковатата чета на Бенковски. Човканя нарежда на дъщеря си Елка да занесе хляб на четата, въпреки, че балкана бил блокиран от турски потери. Вилата се намира на 5 км. източно от село Дивчовото и до нея се стига по асфалтов път в много добро състояние. Местността около вилата е част от резерват Боатин. Преминаването на хора през резервата е разрешено само по маркираните туристически пътеки. От вилата започва само една маркирана пътека - „По стъпките на Бенковски”. Тази пътека води на изток към река Костина, където е лобното място на Георги Бенковски. Някога от вилата към планината  имало и черен път, който вървял по долината на река Черни Вит. От паркинга пред вилата се тръгва по черния път в югозападна посока. Още в самото начало има отклонение от пътя на запад. Отклонението прехвърля Момин рид /вододел между реките Черни Вит от изток и Гръжденица от запад/ и слиза в долината на река Гръжденица. От долината на река Гръжденица пътят се качва на билото на рида Паскалското при Сеньова поляна. На поляната пътят се влива в черния път от хижа Анчова бичкия към хижа Момина поляна. Ако при разклона до вила Кордела се продължи наляво, покрай река Черни Вит, след 15 мин. се достига до място, където пътят е отнесен от водата. Черните пътища в резервата не се поддържат и пътят е изоставен. Най-вероятно този път е водел към местността Изгорялата бачия. От края на пътя трябва да се продължи по тясна пътека в източна посока с изкачване към билото на рида Боатин /Климаш, Стражата/. Ридът Боатин е широк и сложно нагънат рид, който се отделя на север от главното било при връх Тетевенска Баба /2070 м./. Ридът е вододел между водосборите на реките Черни и Бели Вит. Изкачването е стръмно и става за 15 мин., като се преодоляват около 150 м. денивелация /30 мин. след началото/. Излиза се на билото на малкия страничен рид Брусово било и се продължава в южна посока по тънка пътека, която се следва лесно в разредената букова гора. Пътеката върви ту по билото, ту малко под него от западната му страна. Подсича се от западната му страна безименния връх Кота 1194 и след него се излиза отново на билото на рида южно от котата. След 45 мин. се достига до дълбоката долина на Брусов дол - десен приток на река Черни Вит /75 мин. общо/. Движението на югоизток е невъзможно поради дълбоката долина. Продължава се с изкачване покрай потока в източна посока. Върви се още 15 мин. към билото на рида, докато не се достигне до запазеното трасе на стар римски път /90 мин./.

    Движението напред става вече по римския път. Трасето му е отлично запазено и води със съвсем лек наклон нагоре в югоизточна посока. Римският път, както и целия проход, се наричат Климаш /от гръцки климаш - стълба/. На юг от Стара планина, в Средна гора, точно срещу римския път, има връх - Климаш. На север от Стара планина, пак срещу римския път, има два върха Климаш - Голям и Малък Климаш. Северните върхове Климаш се намират в предбалкана, в планината Лествица /на руски език думата „лестница” също означава стълба/. След идването на славяните името на прохода било произнасяно като “слъбица”. Тази част на пътя от северната страна на планината била пазен от няколко крепости. Първата е на билото на планината при седловина Попови гробове. Втората е на 300 м. северно от вр. Тетевенска Баба в посока седловина Санъра /санър-синор, граница между имоти/. Третата крепост се намира на около 1200 м. западно от вр. Тетевенска Баба от северната страна на седловина Гьолджука. Това е крепост от типа преграда, с дължина 740 м. и с фронт на юг. От северната страна на по-дългата преграда има още една, по-къса преграда. Най-старата част на тази крепост е била кръгла с диаметър около 100 м. Четвъртата крепост се намира на север от вила Кордела, на връх Къдря /1355 м./, най-високият връх на планината Лествица. Пътят бил Римският път пресича няколко от десните притоци на Черни Вит и след 35 мин. достига до място, където трасето му се губи /125 мин./. Денивелацията по пътя не се усеща, но за 35 мин. по него са изкачени още 300 м. височина. Римският път изчезва почти в края на горския пояс, като от края на пътя до края на гората се върви без пътека пак в югоизточна посока. Необходими са още 10 мин. стръмно изкачване, за да се излезе над гората /135 мин./. Там на границата между с поляните има широка пътека. При това изкачване са преодолени още 100 м. височина. Над гората се завива по пътеката на юг и се върви водоравно по нея още 10 мин. /145 мин./. Целта е да се заобиколи от запад високия вр. Свинска могила /Свинска глава/ /1752 м./  и изкачването на изток да продължи към по-ниско място - седловина Санъра. Пътеката излиза под седловината Санъра и продължава на юг. Тази пътека се изкачва към главното било, където излиза при седловина Гьола, на която е построена хижа Планински извори.

    Излезе ли се в подножието на седловина Санъра пътеката се изоставя и се продължава без пътека през голи поляни на изток. Животновъдството в резерват Боатин е забранено и поляните са  обрасли с гъсти хвойна. От поляните се открива панорама назад към гористата част на резерват Боатин. Огромна част от планината е покрита с вековни букови гори, като това е най-големия масив от бук в цяла Европа. По средата на буковите гори се намира дълбоката и тясна долина на р. Черни Вит, към която се стичат множество потоци. Най-тясната част на тази долина се нарича Голямо Боатинско дефиле и вила Кордела е някъде долу в неяОт поляните се открива незабравима панорама и на юг към скалистото централно било на планината. Там е  алпийската част на резерват Боатин. Буковите гори са преминали в борови, а сред тях е и единственият масив от клек в Централна Стара планина. Изкачването от гората до седловина става за 15 мин. /160 мин./, като денивелацията е 100 м. Седловина Санъра се намира на билото на рида Боатин между върховете Тетевенска Баба от юг и Свинска могила от север. На голата седловина Санъра изпод хвойнатата отново се появява римския път.  Някога при седловина Санъра римския път се раздвоявал. Единият му край  заобикалял вр. Свинска могила от запад и излизал от северозападната му страна при поляната Дурабуджак /около връх Кота 1573/. По тази поляна и сега се виждат руини от  овчарници. Оттам римският път завивал на североизток и през седловина Превлаката  напускал Стара планина. Продължението на римския път в предбалкана си личи по името рида северозападно от седловина Превлаката. Ридът се нарича Кале планина. Най-вероятно там е имало крепост, която охранявала пътя. От седловина Санъра вторият край на римския път се спускал на запад към боатинските гори и през Голямото Боатинско дефиле слизал към село Дивчовото. От седловината излиза и една широка пътека, която води в югозападна посока по рида Тънката рътлина към главното било на планината.

    Седловина Санъра е напълно гола и продължението на римския път от нея към главното било се вижда на километри напред. От Санъра се продължава по римския път в югоизточна посока. Пътят обхожда почти водоравно северните склонове на вр. Тетевенска Баба и след 50 мин. излиза на главното било при седловина Попови гробове /210 мин./. Между двете седловини се върви почти водоравно, като едва в края и непосредствено преди да се излезе на седловина Попови гробове има леко изкачване. Денивелацията от седловина Санъра до Попови гробове е 150 м. Седловина Попови гробове се намира между върховете Тетевенска Баба от запад и Булуваня /2043 м./ от изток. В повечето пътеводители седловина Попови гробове се нарича още и Антонски превал. Думата „превал” означава „най-високото място през което прохода пресича билото на планината”. Седловина Антонски превал е наистина най-високо място на проход, но не на Антонския проход /какъвто не съществува/, а на прохода Климаш или Стълбата. Затова е най-добре седловината да се нарича само Попови гробове. От Попови гробове се открива прекрасна панорама към южните части на Стара планина, Златишко-Пирдопската котловина и с. Антон. Продължението на римския път от южната страна на Стара планина по рида Заногата към с. Антон се вижда много добре.  

 01

 Вила Кордела /бивша хижа Човканя/

 02

 От вила Кордела се тръгва по черен път на запад покрай река Черни Вит 

 03

 Пътеката през буковата гора на Боатински рид

 07

Римският път Климаш

 

13

От поляните над гората назад към Голямото Боатинско дефиле

 

14

Нагоре и на изток към вр. Свинска могила

 

20

Седловина Санъра

 

21

От седловина Санъра на изток

 

22

От седловина Санъра на юг към вр. Тетевенска Баба

 

23

От седловина Санъра към седловина Попови гробове

 

25

Назад към седловина Санъра и вр. Свинска могила

 

27

На югоизток към седловина Попови гробове

 

29

От римския път на северозапад

 

31

Към Дълбокото дере

 

32

 Към седловина Попови гробове и вр. Булуваня

 

33

Към рида Коджаюрт и фалшивата пътека към х. Бенковски

 

34

Трасето на римския път вкопано в склона на вр. Тетевенска Баба

 

35

Седловина Попови гробове 

  

2013-08-14 121342

Профил на маршрута 

 

Прочетена 1156 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм