Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

69.1. с. Вонеща вода-махала Осенарите-заслон Бутора

Оценете
(0 гласа)

69.1. с. Вонеща вода-махала Осенарите-заслон Бутора – качване

Денивелация – 550 м., време на движение  - 4.30-5.00 часа, разстояние – 20 км.

Маркировка: от с. Вонеща вода до билото в м. Зелената локва немаркиран, от м. Зелената локва до заслон Бутора-бяло-червено-бяло 

2014-02-12 191047

Изтегли: GPS трак

   

      Село Вонеща вода се намира от северната страна на Стара планина, в Прохода на Републиката /Хаинбоаз/. Въпреки, че е разположено на разклона за гр. Трявна мястото дълги години било пусто. Накрая някой си Цаньо Хаджиев от близките махали се сетил да построи хан на разклона. Синът му Манчо забелязал, че конете им не пиели прясна вода от реката, а някаква миризлива вода от един извор наблизо. Манчо също пил от миризливата вода и се почувствал по-добре. Започнал редовно да пие от нея и да кани и други хора да я пият. Дали от водата или от нещо друго, но Манчо доживял до 100 години. Хората започнали да наричат мястото Дядо Манчов хан, да пият от лековитата вода и да се заселват около извора. Родом от село Вонеща вода е легендарния войвода Филип Тотю /Тодор Тодоров Станчев/. Известен е още с името Тотю Топалски, както и като Неуловимия, Хвърковатия и Страшилището на Турската империя. Понастоящем селото се развива като модерен  СПА-курорт, като една от забележителностите е къщата-музей на воеводата. 

    От с. Вонеща вода се тръгва на юг по шосето на Прохода на Републиката /Хаинбоаз/ и след 20 мин. се достига до разклон наляво. От асфалтовия път се отделя черен път в източна посока, който веднага слиза в долината на Ивановска река. След 5 мин. река Ивановска се пресича по мост и пътят започва да се изкачва в югоизточна посока по южния склон на Дойновски рид /25 мин. общо/. Дойновски рид е вододел между десен безименен приток на река Ивановска от юг и река Осенарска /осенарска от думата осен - дървото ясен/ от север. 10 мин. след пресичането на река Ивановска се подминава разклон наляво към махалите Марговци и Дойновци /35 мин./. Изкачването на черния път по рида продължава в югоизточна посока, като след 25 мин. достига до билото на рида /60 мин./. Подминава се разклон надясно за махалите Цонковци и Семковци и след още 10 мин. се достига до кръстопът при масивен трафопост /70 мин./. От моста на река Ивановска до трафопоста се изкачват около 200 м. денивелация. Поляната пред трафопоста се пресича от друг черен път, по който е поставена маркировка от с. Войнежа /махала Кладни дял/ към х. Грамадлива. Маркираният път се изкачва по билото на вододелния рид в югозападна посока. Минава през вр. Дренов връх /867 м./ и излиза на превала на прохода Хаинбоаз в местността Предела. През руско-турската война по този път са минали руските войски, за да превземат турските укрепления на превала на прохода Хаинбоаз. От кръстопътя с трафопоста се продължава по немаркирания черен път. Пътят слиза от източната страна на Дойнов рид и стръмно се спуска към долината на река Осенарска и махала Бочковци. 10 мин. след трафопоста пътят достига до махала Бочковци, пресича по мост безименен ляв приток на река Осенарска и рязко завива на изток /80 мин./. Спускането продължава вече с по-малък наклон към река Старцев дол. От махала Бочковци до река Старцев дол се върви около 15 мин. /95 мин./. Реката се пресича по мост, след който пътят отново завива на югоизток и навлиза в долината на река Осенарска. 10 мин. по-късно при две къщи, които са част от махала Осенарите се пресича по мост и р. Осенарска /105 мин./. След моста се продължава покрай реката и 10 мин. по-нагоре се достига до махала Осенарите /115 мин./.

      В началото на махалата до масивна къща отляво има чешма. Махала Осенарите е разположени при водослива на реките Осенарска и Вълчидолска. След махалата пътя продължава с лек наклон на югоизток покрай река Вълчидолска. Последователно се подминават метална бариера, чешма отляво и продълговата поляна с хранилка за диви животни и ловна вишка. 25 мин. след махалата се стига до разклон /140 мин./. Пътят се разделя на две, като лявото отклонение води към най-западните махали на село Дрента. Към главното било и заслон Бутора може да се продължи и по двата пътя. По дясното отклонение се продължава по долината на река Вълчидолска. Реката се пресича по мост с метални перила, след който отново има хранилка за животни и ловна вишка. От западната страна на долината на р. Вълчидолска е вр. Богданов чукар /770 м./, а от източната е  вр. Мандрата /831 м./. Реката и пътят се провират между тях, достигат на юг до подножието на вр. Еньов чукар /779 м./ и рязко завиват на югозапад. Навлиза се в долинното разширение Вълчи долВълчи дол е продълговата поляна с ориентация изток-запад. По средата на поляна има голяма хранилка за животни и ловна вишка, скрита южно в гората. В западния край на поляната се достига до водослива на двата начални притока на река Вълчидолска. Пътят също се раздвоява, като се продължава на юг по по-слабо използвания път покрай източния поток. Разстоянието от първия разклон до втория разклон се изминава за 20 мин. /160 мин./ Пътят се изкачва с умерен наклон край потока, траверсира западните склонове на вр. Еньов чукар и след 20 мин. извежда до поляна на която отново има хранилка и ловна вишка /180 мин./. От Вълчи дол до вишката се изкачва 100 м. денивелация.  При вишката пътят завива на север. Малко под вишката на юг продължава почти напълно затлачен с растителност път. Продължава се по този път и след 10 мин. се излиза на главното било и пътеката Ком-Емине в местността Зелената локва /190 мин./.

      Пътят извежда до две вековни дървета, едното от което е огромна дива круша. От крушата се продължава на изток по пътеката КЕ. Пътеката постепенно се разширява до черен път, който след 10 мин. се изкачва на възловия вр. Турлата /турла - кръгла кошара за животни//750 м.//200 мин./. От вр. Турлата на север се отделя дълъг рид с по изявени върхове Еньов чукар и Мандрата. При вр. Турлата по билото на този страничен рид минава черен път който върви на север към гр. Велико Търново. Този път е римски, нарича се Конарската пътека /Конарският пъти някога бил много оживен. В южното подножие на планината под вр. Бутора /Буторски чукар/ /бутур - дънер на отсечено дърво//1115 м./ е село Конаре /бившо Козос моде/. Римският път тръгва от с. Конаре, изкачва се на главното било близо до вр. Бутора и слиза през местността Сечената скала. Скалата е  изкуствено изсечена, за да мине римския път през нея и оттам идва и името на местността. След Сечената скала пътят слиза на седловина Сливката, където се раздвоява. Едният му край продължава на североизток към с. Дрента, а другия завива по главното било на планината на запад към вр. Турлата. При вр. Турлата главното било прави завой на югоизток и юг. Следва кратко слизане и изкачване на вр. Божура /793 м./. Връх Божура е характерен с това, че на темето му има обзорна поляна. Следва слизане към седловина Стояновското, качване на вр. Кривия чукар /780 м./ и леко слизане и качване на вр. Кокоши чукар /798 м./. От вр. Турлата до вр. Кокоши чукар се върви 35 мин. /235 мин./. При вр. Кокоши чукар билото отново прави завой на изток. Върхът е като кръст при който на север и на изток е главното било. На югозапад се отделя  вододелния рид Бъзовец, който разделя реките Лещова от север и Цвяткова от юг. На североизток се отделя ридът Остричевата, който разделя два от началните притоци на река Веселина. От вр. Кокоши чукар и към двата странични рида, Бъзовец и Остричевата, се отделят черни пътища.

      След вр. Кокоши чукар се минава през връх със странното име вр. Копаното имане /800 м./. Около върховете Кокоши чукар и Копаното имане пътят минава през няколко поляни, известни със събирателното име Осенака. Всички поляни са обработени и на тях има хранилки за диви животни и ловни вишки  в гората. При вр. Копаното имане от северната страна малко под билото се вижда част от запазеното трасе на римския път. След вр. Копаното имане следва в. Вълчи чукар /807 м./. Преди върха на юг се спуска Диманов рът, по билото на който се спуска черен път към долината на Цвяткова река. Вр. Вълчия чукар се заобикаля от юг и се слиза на седловина Битата нива. От нея на север се отделя черен път към най-западните махали на село Дрента. От вр. Кокоши чукар до седловина Битата нива се върви 20 мин. /255 мин./. От седловина Битата нива следва леко качване и слизане към следващата седловина Пряслопа. Седловината се намира между върховете Габрачев рът /827 м./ от североизток и Кота 803 от югоизток. След Пряслопа отново има леко качване и слизане и се достига до възловата седловина Сливката. От седловина Битата нива до седловина Сливката се върви още 20 мин. /275 мин./. Седловина Сливката е между върховете Габрачев рът от северозапад и вр. Бутора от югоизток. Нарича се Сливката заради характерно сливово дърво по средата и. На дървото са закрепени няколко туристически табелки и ламарина с аматьорски нарисувана схема на маршрутите в района. На седловина Сливката има важен разклон. Тук се раздвоява римският път Конарската пътека. Едното разклонение слиза към с. Дрента. Това разклонение било охранявано от крепост на вр. Калето /717 м./. Другото разклонение продължава на запад към вр. Турлата и там завива на север. През турското робство на седловина Сливката имало въоръжена стража за охрана на Конарската пътека. Стражата била давана от селяните на близкото село Дрента. Сега от седловината се отделят още два пътя. На северозапад се отделя черен път към вр. Габрачев рът. На югозапад слиза черния път към прохода Хаинбоаз и махала Златирът на с. Пчелиново. При седловина Сливката маркираната пътека КЕ продължава на югоизток към вр. Бутора като следва главното било.

    От Сливката към заслон Бутора може да се продължи по два варианта.  Първият вариант е да се продължи по черния път на югозапад. След 6-7 мин. се достига до втори разклон /260 мин./. Основният път слиза на югозапад към Младежкия дом и Прохода на Републиката. На изток се отделя друг път, който водоравно приближава към подножието на вр. Бутора. В началото се минава покрай заключена бариера, а в края на пътя и покрай изоставена сграда, маркирана със старата маркировка на пътеката КЕ - жълто-червено-жълто. 15 мин. след втория разклон, се достига до трети разклон /275 мин./. Заслон Бутора се намира наляво от разклона, а на около 50 м. Вдясно се вижда Йорданкината чешма. При тази чешма е последната вода оттук на изток чак до хижа Буковец. От Йорданкината чешма се продължава по разклонението на север и след 5 мин. се излиза при останките на заслон Бутора /280 мин./.  Вторият вариант е на седловина Сливката да се изостави черния път и да се продължи по маркировката на пътеката КЕ на югоизток. Пътеката изкачва стръмната поляна Каминката, като денивелацията от седловина Сливката до горния край на поляната е около 120 м. Растителността е обхванала краищата на поляната и я е стеснила до стръмен улей. Поляна Каминката се изкачва за около 20 мин. и в горния и край се излиза на равна площадка при която има разклон. Съвсем близо на североизток е Радишева чешма. От площадката на югоизток с изкачване през гората пътеката КЕ продължава към вр. Бутора. Към заслон Бутора се завива по слабо използван черен път на юг. Върви се водоравно през местността Нивата и след по-малко от 5 мин. се излиза на наклонена поляна, в източния край на която има партизански паметник. Под поляна от юг са останките на заслон Бутора.

01

Разклонът на шосето на прохода Хаинбоаз

55

Трафопостът на билото на Дойновски рид

03

Махала Бочковци

04

Махала Осенарите

06

Вълчи дол

08

Последната хранилка за диви животни преди билото

07

Вековната дива круша на билото в местността Зелената локва

08

От вр. Турлата на изток към вр. Бутора

09

От поляната на вр. Божура на запад към вр. Битата ела 

10

От вр. Божура на изток

17

Разклонът и завоя на вр. Кокоши чукар

12

Една от поляните Осенака

13

Сол за дивите животни на една от поляните Осенака

23

Разклонът на седловина Сливката

15

Останките от дървената колиба на седловина Сливката

26

Разклонът Младежки дом-заслон Бутора южно от седловина Сливката

27

От разклона на изток към масива на вр. Бутора

18

Изоставена сграда със старата маркировка на пътеката Ком-Емине

19

Йорданкина чешма

20

Останките от заслон Бутора-сграда № 1

21

Останките от заслон Бутора-сграда № 2

35

Продължава се по стълбите между двете "сгради"

36

Поляната с паметника зад заслон Бутора

37

Разклонът в горния край на поляната Каминката

2014-02-12 191130

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1960 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм