67.1. с. Белица-с. Станчов хан-спирка Бъзовец-гара Кръстец

Оценете
(1 глас)

67.1. Гара Кръстец-сп. Бъзовец-с. Станчов хан-с. Белица – слизане

Денивелация – 500 м., време на движение – 4.00-4.30 ч., разстояние – 14.5 км.

Маркировка: от гара Кръстец до сп. Бъзовец – бяло-зелено-бяло, от сп. Бъзовец до махала Свирци – слаба или липсваща маркировка – бяло-жълто бяло

 2014-02-12 190104

Изтегли: GPS трак

 

       От гара Кръстец се тръгва на северозапад по асфалтовия път към гр. Плачковци. Пътят върви по долината на река Мацина, минава край туристическата спалня Кръстец и след около километър достига до маркирана с жълто-бяло пряка пътека /15 мин. след началото/. Продължава се по пряката пътека, която влиза в гората и скоро излиза на тесен асфалтов път, водещ към ж.п. спирка Бъзовец. На разклона се продължава по асфалта. Асфалтовият път на север към сп. Бъзовец, ползва трасето на стария римски път Мъглижки проход. Следва леко изкачване, като няколко минути по-нагоре се достига до кръстопът. Мъглажкият проход се пресича пътят се пресича от древния Дядогенчев път. Разклонът е маркиран с многобройни туристически табелки. Дядогенчовия път е стария римски път Друма. Двата римски пътя Мъглижки проход и Друма са двете разклонения южно от главното било на Дъбовския проход. От кръстовището Дъбовския проход продължава на север като един път. Този път слиза към гр. Плачковци през вр. Стражерски чукар /844 м./, където някога стояла охраната на прохода. След Стражерски чукар пътят слиза по билото на рида през вр. Квачка /810 м./ към древното село Престой. Името на това село е свързано с престоя в него на руски войски по време на руско-турската война. До кръстовището пътят върви от южната страна на главното било, а при разклона го пресича и минава от северната му страна. След разклона се продължава по асфалта на север към сп. Бъзовец. 10 мин. след началото на пряката пътека се достига до втори разклон на историческата седловина Кръстец /25 мин. общо/. Смята се, че българските царе Асен и Петър имали тук летен дворец. През 1195 г. оттук били пренесени мощите на българския светец св. Иван Рилски към новата столица Велико Търново. Процесията с мощите стояла 7 дни  на поляните около седловината. След освобождението от турско робство на седловина Кръстец била митницата между Княжество България и Източна Румелия. На седловината от асфалтовия път наляво и на северозапад се отделя черен път към вр. Голям Кръстец /Чукара//1008 м./. Това е Дъбовския проход който слиза към гр. Плачковци. При разклона се продължава по асфалтовият път, който завива на север и се спуска към сп. Бъзовец. Пътят заобикаля вр. Голям Кръстец от изток и след 10 мин. достига до трети разклон /35 мин./. Разклонът отново е наляво и води пак към вр. Голям Кръстец. На разклона се продължава по асфалтовия път, който слиза по-стръмно и след 15 мин. излиза от гората при параклис с чешма в горната част на махала Бъзовец /50 мин./. Спирка Бъзовец и туристическата спалня се намират под параклиса с чешмата. От вр. Голям Кръстец на север се отделя дългия рид Бъзовец, на който е ясно изразеният двуглав вр. Бъзовец /893 м./. Махала Бъзовец е построена на билото на рида, на седловината между вр. Голям Кръстец и вр. Бъзовец. При седловината маркираната пътека се разтроява. В северозападна посока се отделя пътека към махала Креслювци и гр. Трявна. На север по билото на рида към вр. Бъзовец води нова екопътека. Екопътеката минава през върха и излиза от северната му страна при скалния феномен Стената. Основният път продължава на североизток, като от асфалтов става черен. При седловината пътят слиза от билото на рида Бъзовец, пресича ж.п. линията и  продължава от източната страна на рида.

      В началото слизането е стръмно и пътят се спуска с няколко серпентини надолу. 15 мин. след параклиса с чешмата се подминава маркиран разклон надясно към махала Мръзеци /65 мин./. 10 мин. по-надолу пътят отново пресича ж.п. линията и излиза при основния разклон към махала Мръзеци /75 мин./. След разклона черният път става прав и без нито един завой постепенно слиза на север към село Станчов хан. Отляво високо горе остава вр. Бъзовец, а отдясно е долината на Коювска река. 40 мин. след разклона за махала Мръзеци пътят извежда в центъра на с. Станчов хан /115 мин./. Името на с. Станчов хан показва, че някога през него минавал важен път на който имало ханове за нощувка. Денивелацията от гара Кръстец до с. Станчов хан е 400 м. От с. Станчов хан по маркирани пътища може да се отиде в северозападна посока към гр. Трявна или в югоизточна посока към махалите Велчовци, Власатили и Гайдари. Към с. Белица се продължава по асфалтов път първо към края на селото на изток, а после със стръмно изкачване нагоре в северна посока. Пътят е маркиран, като табелките насочват към вр. Белновръх /854 м./. Пътят чрез няколко серпентини стръмно се изкачва нагоре. Част от серпентините могат да се съкратят по пряка пътека. От вр. Белновръх на запад се спуска страничен рид на билото на който е махала Свирци. 40 мин. след тръгването от центъра на с. Станчов хан се излиза в центъра на махала Свирци, като се изкачват 150 м. височина /155 мин./.

       В центъра на махала Свирци маркировката изоставя асфалтовия път и се насочва по билото на рида нагоре и на изток към вр. Белновръх. Към с. Белица се продължава по асфалтовия път на север. Пътят вече се е изкачил на билото на страничния рид, който слиза от вр. Белновръх. След Свирци пътят започва да се спуска от северната страна на този рид към махала Ралевци. 10 мин. след махала Свирци пътят достига до махала Ралевци /165 мин./. В северния край на махалата асфалтовият път свършва. Продължава се по черен път на север-североизток към махала Горяни. От лявата страна остава долината на река Белица, в дъното на която се виждат сгради на военни заводи. Преди да достигне до махала Горяни пътят извежда до гол връх, на който има бетонен куб. Бетонният куб се вижда отдалеч и е паметник на загинали съветски парашутисти. От махала Ралевци до паметника се върви 10 мин. /175 мин./. Веднага след паметника пътят влиза в гъста гора и достига до изоставената махала Горяни. Махалата се пресича и се слиза на север към река Белица. Махала Горяни и пътят след нея са отдавна изоставени и покрити с тръни. Тук трасето на пътя едва личи и много трудно се следва. 25 мин. след махала Горяни пътят достига до река Белица /200 мин./. Реката се пресича по брод и се влиза в задната част на изоставено военно поделение. Някога поделението било оградено с телени мрежи, но сега те са свалени и достъпът е свободен. По земята се търкалят празни сандъци от снаряди, а сградите са в руини. Близо до оградата и вътре в поделението има паметник. Надписът на паметника обяснява, че през 1195 г. оттук по древния път са преминали мощите на св. Иван Рилски на път от гр. Средец към гр. Търново. От паметника се продължава напряко през двора, излиза се извън поделението и река Белица отново се пресича по брод. След поделението пътят следва извивките на река Белица на североизток и излиза на голи поляни. Все покрай реката и  поляните след 30 мин. водоравно ходене се излиза в центъра на село Белица /230 мин./.  

58

Гара Кръстец

61

От кметство Кръстец назад към гара Кръстец

59

Кметство Кръстец

60

Туристическа спалня Кръстец до кметство Кръстец 

62

Седловина Бъзовец и махала Бъзовец

P4280137

Параклисът над седловината

P4280134

Чешмата до параклиса

68

ж.п. спирка Бъзовец

69

Разклонът към махала Мръзеци

73

От пътя към с. Станчов хан на север към махала Свирци 

71

От пътя надолу към долината на река Белица и с. Станчов хан

P4280149

Църквата в центъра на с. Станчов хан

77

От пътя към махала Свирци на североизток към вр. Белновръх

81

От пътя към махала Свирци назад към вр. Голям Кръстец

83

Разклонът преди махала Свирци

P4280156

Махала Свирци

84

Махала Ралевци

P4280160

Паметникът на загиналите съветски парашутисти между махалите Ралевци и Горяни

P4280163

"Махала Горяни"

90

"Пътят" през махала Горяни

P4280167

Паметникът в двора на военното поделение

P4280168

Надписът показва, че по този път са минали мощите на св. Иван Рилски през 1195 г.

P4280173

В центъра на с. Белица

2014-02-12 190135

 Профил на маршрута

 

Прочетена 1118 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм