68.1. с. Райковци-х. Грамадлива-гара Кръстец

Оценете
(1 глас)

68.1. с. Райковци-х. Грамадлива-гара Кръстец – качване

Денивелация – 500 м., време на движение – 5.30-6.00 часа, разстояние – 23.6. км.

Маркировка: от с. Райковци до х. Грамадлива – бяло-синьо-бяло, от х. Грамадлива до гара Кръстец – бяло-червено бяло и КЗМ

 2014-02-12 190525

   Изтегли: GPS трак

    

      Село Райковци се състои от 18 махали пръснати на огромна територия. Някога било многолюдно село и в него имало дори родилен дом. От това село е прочутия капитан Райчо Николов. Това е детето, което по време на Кримската война преплувало река Дунав с две кратунки, за да съобщи на руските войски за готвещо се турско нападение. След войната Райчо Николов заминал за Русия, учил във военно училище в Петербург и станал първият български офицер. По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия в гр. Пловдив бил убит само един човек и това бил точно капитан Райчо Николов. 

    Маршрутът започва от отбивката за с. Райковци на Прохода на Републиката /Хаинбоаз/. До отбивката има няколко изоставени сгради и веднага зад тях каменен мост над Клъшка река. Веднага след отбивката се появява маркировка, която води на запад към с. Райковци. Селото е на около 500 м. от шосето на прохода Хаинбоаз. В центъра на с. Райковци река Клъшка се пресича по мост, след който се продължава по черен и обрасъл път на изток. Табелките на маркировката насочват към хижа Грамадлива. От главното било на планината при вр. Клъшка чукара /946 м./ в  североизточна посока се отделя дълъг рид. От западната страна на рида тече река Клъшка, а от източната Ивановската река. Най-високият връх по този рид е връх Могилките /702 м/. От с. Райковци започва леко изкачване към вр. Могилките по черен път, следващ билото на рида. Маркировката е нова и достатъчно гъста с цветове бяло-синьо-бяло. От Прохода на Републиката до вр. Могилките се стига за 50 мин., а денивелацията е 300 м. Вр. Могилките се заобикаля от север и от запад почти под темето му. От западната страна на върха гората е изсечена и се открива прекрасна панорама на запад към масива на вр. Белновръх /854 м./. След вр. Могилките маркираният път леко слиза надолу, като табелките вече насочват не към х. Грамадлива, а към махала Горановци. 15 мин. след вр. Могилките се минава последователно край два разклона надясно към махала Клъшка /65 мин. след началото/. След още 10 мин. се подминава трети разклон надясно към махала Пролука /75 мин. общо/. След третия разклон пътят завива на югоизток, излиза за кратко от гората и след 10 мин. достига до малка седловина /85 мин./. Седловината е маркирана с оброчен камък, а съвсем близо от източната й страна се виждат къщите на махала Горановци. След нови 10 мин. се излиза на втора седловина при която пътя се разтроява /95 мин./. Над седловината е главното било с вр. Клъшка чукара. Седловината е гола, а по средата и е поставен самотен кол от ЗКМ без табелка.

      Продължава се по средния път нагоре и на юг и почти веднага се достига до разклон. От него има два варианта за достигане на х. Грамадлива, като и двата варианта са маркирани. Първият е да се продължи по пътя наляво в източна посока. Пътят върви водоравно от северната страна на главното било, подсича Сръндаков рът и излиза при Ски-база Грамадлива. Вторият вариант е да се продължи нагоре и на юг към главното било. При втория вариант пътят първоначално върви през голи поляни, влиза за кратко в гора и след 15 мин. излиза на главното било при седловина Припора. Седловината се намира между върховете Клъшка чукара от запад и Дребежите /дребеж - изкоренена гора//948 м./ от изток /110 мин./. На вр. Дребежите има много висока антена, която се вижда още от с. Райковци. От вр. Могилките до седловина Припора се изкачва още 200 м. височина. От седловина Припора се продължава на изток вече по главното било на Стара планина, като се следва маркировката на пътеката Ком-Емине. Върви се отново по черен път. 10 мин. след седловина Припора пътят излиза на  поляна от северната страна на вр. Дребежите /120 мин./. На поляната има пейка и информационна табела. От това място в северна посока се открива панорама чак до гр. Велико Търново. Веднага след пейката с табелата се стига до разклон в края на гората. Черният път завива на юг и слиза в долината на река Череша. Главното било на планината завива леко на югоизток към вр. Грамадлива /950 м./. От черния път се отделя маркирана пътека, която влиза в букова гора и започва да се спуска от източната страна на главното било. 10 мин. по-късно пътеката извежда на черния път, който идва водоравно откъм махала Горановци /130 мин./. Веднага след разклона се излиза на поляна при Ски-база Грамадлива. Ски-базата работи като хижа и също предлага места за спане. От Ски-базата се продължава по черен път към хижа Грамадлива, която се достига след 10 мин. /140 мин./.

      От хижа Грамадлива може да се продължи към гара Кръстец по два начина. Първият е да се следва пътеката КЕ през буковата гора наобратно до поляната с пейката северно от вр. Дребежите. Вторият начин е да се тръгне по маркировката към местността Езерото. Маршрутът е добре маркиран, но малко използван. Към м. Езерото води пряка пътека през гъста гора, както и изоставен черен път. По пътеката или по пътя за 10 мин. от х. Грамадлива в югозападна посока се изкачва главното било /150 мин./. Достига се до разклон, при който пътеката към м. Езерото се изоставя и се продължава на северозапад по главното било. На югоизток от разклона от главното било на планината се отделя страничният рид Гърбела. След разклона пътеката пресича местността Руския лагер и след 10 мин. извежда на вр. Грамадлива /160 мин./. Този маршрут по билото е добре маркиран, но също слабо използват. Местността е скалиста, а придвижването става много бавно, заради гъста и силно трънлива растителност. След още 10 мин. се излиза от гората на поляната с пейката северно от вр. Дребежите /170 мин./. Към гара Кръстец се продължава на запад по черен път. Следват още 10 мин. и се достига повторно до седловина Припора /180 мин./. Оттук пътят за 20 мин. заобикаля водоравно вр. Клъшка чукара от изток и юг и излиза в гола местност от югозападната му страна /200 мин./. В западна посока се откриват гледки към главното било на планината чак до масива Триглав. Следва леко спускане и още по-леко качване, като се заобикаля изворната област на Клъшка река и 10 мин. по-късно се излиза на връх Влъхчиви чукар /895 м./ /210 мин./. На вр. Влъхчиви чукар черният път се изоставя и се продължава по пътека, която влиза в гората. Пътеката завива в северозападна посока, като подсича няколко ниски безименни връхчета. 25 мин. след вр. Влъхчиви чукар пътеката излиза в източното подножие на вр. Студен кладенец /890 м./, минава покрай табелка, насочваща наляво към вода и изкачва върха. Темето на вр. Студен кладенец представлява плоска поляна, по средата на която има маркирана отбивка към гр. Трявна. От вр. Студен кладенец на север се отделя дългият рид Белновръх. По рида са се наредили върховете Върбанов чукар, Ливашка чука, Пролука, Белновръх, Малък Белновръх и Крушаците. От източната страна на рида е река Клъшка, а от западната река Белица. Маркираната пътека за гр. Трявна върви от вр. Студен кладенец на север по билото на този рид. Ридът постепенно се разширява и извисява на север към вр. Белновръх, след което завива на североизток и постепенно се снишава към с. Вонеща вода и Прохода на републиката. При вр. Белновръх маркираната пътека се спуска към махала Свирци и оттам към село Станчов хан.

       От вр. Студен кладенец към гара Кръстец се продължава по главното било на планината като маркировката става двойна. Освен бяло-червената маркировка на пътеката КЕ се появява нова и гъста маркировка бяло-зелено-бяло на Екопътека „сп. Бъзовец-вр. Студен кладенец - с. Станчов хан”. От вр. Студен кладенец пътеката КЕ се спуска към седловината с вр. Муржов лом /862 м./. При слизане от вр. Студен кладенец и малко преди да се достигне седловината има още едно маркирано разклонение на север към рида Белновръх. Вр. Муржов Лом се заобикаля водоравно от север. При заобикалянето на върха се подминава трети, немаркиран разклон в северна посока. По този разклон може да се слезе в долината на река Белица, която в горното си течение се нарича Станчовханска. По пътя покрай реката може да се слезе в махала Гайдари и оттам да се отиде до с. Станчов хан. От вр. Студен кладенец до третия разклон се върви 10 мин. /245 мин./. След разклона се върви още 10 мин. на запад и се достига до паметна плоча на загинал турист /255 мин./. При паметната плоча пътеката КЕ се раздвоява. Единият й край продължава на запад със слизане към долината на река Габрищица. Тази пътека е по-пряка, но е по-трънлива и се върви през гора без гледки. В най-западния й край има стръмно изкачване към седловина Конарското. Вторият край на пътеката върви по билото на планината. Тази пътека е по-дълга от първата, но е по-водоравна и панорамна. По тази пътека след разклона се завива на северозапад и започва леко изкачване към вр. Горялска чука /872 м./. Пътеката постепенно се разширява до черен път. След преминаването през вр. Горялска чука се слиза по голата и папратлива поляна Сугарната към седловина Мръзешка локва, от която на север се отделя черен път към махала Велчовци. Пътят към махала Велчовци е старинен път и е разклонение на древния Дъбовския проход. По време на Втората българска държава това бил най-прекият път от юг на север към столицата Велико Търново. След седловината билният черен път продължава в западна посока като от южната му страна остават изворите на река Габрищица. От северната страна се отделя мощният рид Леска с доминиращия на него гол вр. Щраковото /880 м./. По билото на този рид има пътека на север към махала Велчовци. Напред билният път достига до изкуствено засадена борова гора в местността Локвата и рязко завива на юг. От разклона при паметната плоча до завоя на пътя се върви 40 мин. /285 мин./. Започва плавно изкачване през местността Банчови ниви към възловата седловина Конарското. Според запазена и до днес легенда местността Конарското била родово имение на братята Асеневци, а летният им дворец бил на седловина Кръстец.

       От м. Локвата до седловина Конарското се върви 25 мин. като се изкачват 100 м. денивелация /310 мин./. Малко преди да се излезе на седловина Конарското се открива широка панорама в източна посока чак до върховете Клъшка чукара, Дребежите и Грамадлива. От източната страна на седловината, по Зелеников рът, към долината на р. Габрищица се спуска пряката пътека към х. Грамадлива. На седловина Конарското има обитаема къща с ограда, масивен трафопост и останки от овчарник. През седловината минава Иванковия път, кръстен на един узурпатор на българския престол. Това е цар Иванко - убиецът на Асеня. След контрапреврата срещу него цар Иванко избягал по Иванковия път на юг към Византия. Оттогава пътят носи неговото име. От южната страна на седловина Конарското остава вр. Бабата /1007 м./ на който по време на руско-турската война има наблюдателен пункт на руската армия. От седловина Конарското към гара Кръстец се продължава по Иванковия път, който е асфалтиран. Пътят завива на запад-югозапад и започва да се спуска към гарата. Няколкостотин метра се върви по асфалт, като вр. Малка Баба /970 м./ се заобикаля от север. Излиза се на седловината между върховете Малка Баба от изток и Коюв рът /952 м./ от запад. От седловината надясно и в северозападна посока се отделя път известен като Дядогенчев път. Дядогенчевия път е остатък от стария римски път Друма. Пътят следва главното било на планината и продължава на запад през седловина Макарата към вр. Голям Кръстец /Чукара//1008 м./. На седловината се продължава по Иванковия път на югозапад като се слиза от главното било на планината. Следва плавно спускане през гора по опороен път. 20 мин. след седловина Конарското пътя слиза до ж.п. линията, пресича коловозите на влака в западна посока и достига до гара Кръстец /330 мин./. 

05

В центъра на с. Райковци се пресича по мост река Клъшка

09

Излиза се на черен път и се тръгва на юг към вр. Могилките

16

вр. Могилките се заобикаля от запад

11

Отдясно остават долината на Клъшка река, рида Белновръх и вр. Белновръх

P4280074

Оброкът над махала Горановци на седловината между вр. Могилките и вр. Клъшка чукара

19

Поляната с маркировъчния кол при който пътя завива на югоизток

21

Излиза се на билото източно от вр. Клъшка чукара на седловина Припора

27

вр. Дребежите се заобикаля от север

P4280087

Слизането към х. Грамадлива става северно от билото през стара букова гора и море от левурда

P4280089

Хижа Грамадлива

P4280096

Информационното табло с указателните табелки до хижата

36

От х. Грамадлива към вр. Грамадлива се изкачва рида Гърбела през местността Руския лагер

37

На вр. Грамадлива

41

От вр. Грамадлива връщането към седловина Припора става по централното било

43

От вр. Клъшка чукара на запад към вр. Влъхчиви чукар 

44

От вр. Влъхчиви чукар назад към вр. Клъшка чукара

47

Разклонът към гр. Трявна на вр. Студен кладенец

P4280117

Паметната плоча на разклона на пряката и обиколната пътеки

50

Разклонът на пряката и обиколната пътеки

52

От м. Конарското назад към вр. Горялска чука 

53

От м. Конарското назад чак до вр. Грамадлива

56

Седловина Конарското и разклона с Иванковия път

58

Гара Кръстец

2014-02-12 190557

 Профил на маршрута

Прочетена 1643 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм