07.1. с. Църквище-рид Заногата-хижа Кашана-вр. Свищи плаз

Оценете
(0 гласа)

07.1. с. Църквище-рид Заногата-хижа Кашана-вр. Свищи плаз - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 11.1 км.

Маркировка: от село Църквище до х. Кашана - немаркиран, от хижа Кашана до вр. Свищи плаз - бяло--червено-бяло и ЗКМ

 

2014-01-29 203808

Изтегли: GPS-трак    

 

Село Църквище /Клисекьой/

  Село Църквище е най-северно разположеното населено място в Златишко-Пирдопската котловина. Селото се намира в подножието на Стара планина, при изхода на река Клисекьойска /Църквищенска/ от неяПо долината на реката е прокарано шосето на Златишкия проход - една от основните пътни артерии за преминаване от Южна в Северна България, използвана интензивно още от времето на траките. Някога през с. Църквище преминавал и подбалканският път Друма, който се пресичал тук със Златишкия проход. По време на римското владичество до стратегически важното място, при което двата пътя се събирали, била построена пътна и охранителна станция, около която постепенно се оформило старото с. Църквище. Религиозните нужди на преминаващите покрай станцията пътници били обслужвани от огромна за времето си раннохристиянска базилика, чиито руини се намират под основите на днешната селска църква. Останките на древния храм са най-голямата забележителност в Църквище и околността, затова и селото край тях било наречено със сегашното си име. Според историците, базиликата била издигната през 5 в. след Христа, по време на византийското владичество. Специалистите определят като много странна появата във време на войни и конфликти на толкова величествена за времето си, скъпа като материали и неохранявана от крепостни стени раннохристиянска църква. Храмовата сграда била изградена под формата на латински кръст, с размери на основите 44 м. на 18 м. След Освобождението върху останките й бил открит масов гроб, в който били погребани мъже, жени и деца със строшени черепи и със стърчащи от костите върхове на стрели. Огромната базилика и множеството скелети говорят за наличието на голямо селище, чиито останки все още не са открити. Освен руините на храма, на запад от днешното Църквище се намира и още една местност, свързана с древното селище и с пътищата, които минавали край него. Това е местността Римското гробище, в която били погребвани войниците, охраняващи в миналото Златишкия проход.

   След падането на България под турско робство в Църквище започнали масово да се заселват и мюсюлмани. Макар и малко на брой, но в селото останали и българи, за което свидетелстват множеството запазили се в околността хибридни българо-турски имена на местности. Старото българско име на селото също се запазило, но местните турци започнали да го изговарят на своя си език като Клисекьой. По-късно, за да се гарантира сигурността на Златишкия проход, с. Църквище било заселено умишлено само с турци. Те уж охранявали трасето на прохода, а всъщност се занимавали с грабеж на пътниците, преминаващи по него. Доскоро навсякъде край Златишкия проход стърчали каменни кърстове, на които под името на покойника било изписано: „Убит от разбойници“. След настаняването си в Църквище турците построили върху руините на голямата старинна базилика мюсюлманска джамия. За този нов храм в селото се разказва необичайна и вълнуваща легенда. Според нея, минарето на джамията падало всеки път, щом селският ходжа се качвал да води служба от него. Местните решили, че ходжатае грешник и повикали друг духовник, за когото се знаело, че е истински светец. Щом праведният ходжа се качил на минарето обаче, тутакси бил нападнат от жена с разпилени коси, която била облечена с бели дрехи и в ръката си държала нож. Ходжата избягал начаса от селото, а местните мюсюлмани престанали да посещават джамията и тя постепенно се самосрутила. Според инженерите, неколкократното падане на минарето на джамията не е нещо необичайно и може лесно да се обясни. Срутването вероятно се дължало на факта, че сградата е построена върху ново гробище, в което почвата не се е слегнала добре. През 1890 г. върху руините на църквата и джамията били проведени аматьорски разкопки, които доунищожили голяма част от древните артефакти. Истински археологически проучвания на голямата базилика били направени от проф. Петър Мутафчиев едва през 1934 г., когато всичко по-ценно било вече унищожено. След разкопките върху развалините на храма била издигната новата селска църква, чиято поява също бил съпроводена от странно събитие. При строежа й на местен селянин му се присънила жената с белите дрехи от легендата. На човека му се сторило, че това е Св. Екатерина, затова и новата църква била наречена на нейно име. По-късно главният площад на селото също бил кръстен Катерина.

  В края на Освободителната война местните турци се изселили до последния човек и Църквище опустяло. На руските карти от онова време селото е отбелязано като Развалини Клиса. Първите нови заселници в Църквище дошли през 1880 г. от съседното село Челопеч, а след тях се настанили преселници и от други близки селища. През 1934 г. турското име на селището - Клисекьой, било заменено с точния му превод на български - Църквище. Днес от селото към планината могат да се предприемат три по-интересни маршрута. Първият от тях е по шосето на Златишкия проход /наричано от местните Новиа пат/, което се насочвапо долината на р. Църквищенска към най-ниското място наглавното било на планината - седловина Кашана и разположената до нея местна хижа Кашана. Масово използваният доскоро Златишки проход днес е затворен за постоянно и по него няма почти никакво движениеАсфалтовото покритие на пътя е в изключително лошо състояние, не се поддържа и е отдавна изоставено, така че шосето може да се ползва като туристическа пътека. Другите два маршрута, които могат да се направят от селото към Стара планина, са по ридовете, които заграждат р. Църквищенска. На запад това е ридът Заногата, а на изток - ридът Балабанчовица

    07.1. с. Църквище-рид Заногата-хижа Кашана-вр. Свищи плаз - качване

  Маршрутът по рида Заногата е изключително панорамен и пресича цялото землище на с. Църквище от запад на изток и от юг на север, завършвайки чак в землището на съседния град Златица. Началото на маршрута е при Семеен хотел Модерния хан, разположен в северния край на с. Църквище. Макар Златишкият проход да се води затворен за постоянно, в селото все още има хан, който обслужва и малкото преминаващи оттук пътници. От площада пред хотела се поема на югозапад и р. Църквищенска се пресича по мост. След него се стъпва на черен път, който след последните къщи на селото навлиза в равната и гола местност Кунлука /видоизменено от турската дума кумлук - пясък/. Някога южно от Кунлука минавал старият подбалкански път Друма, около древното трасе на койтое разположена гореспоменатата местност Римските гробища. Сегашният черен път следва на югозапад границата между полето и планината, като вдясно остава селската гора Корията, а напред се виждат къщите на съседното с. Челопеч. Още в началото на маршрута се забелязва, че пътят е качен на някакъв насип, от южната страна на който остава ров. На някои карти този насип е отбелязан точно така, като Насип с ров. Насипът е с дължина около 2 км. и най-вероятно е от периода на Средновековието. По онова време с такива земни валове препречвали подстъпите към голите ридове, по които лесно можело да се достигне до главното било на планината. По насипа се върви около 30 мин. в югозападна посока до достигане на разклон в подножието на удобния за изкачване рид Заногата. Оттук към планината се продължава по десният край на пътя на север, със стръмно изкачване по долните опороени склонове на Заногата.

  Ридът Заногата се отделя от главното било на Балкана при най-източния връх на Етрополска планина - връх Невижда тепеси /1481 м./ и оттам се спуска в почти права линия на югоизток. Заногата е широк, гол и плосък около билото си рид, който прилича по-скоро на равно пасище, отколкото на вододел. Ридът разделя река Бревене на запад от р. Църквищенска на изток, а името му Заногата подсказва, че по него някога е минавал удобен за вървене път /занога - път, удобен за нозете/. Тук е добре да се спомене, че топонимът занога е широко разпространен в Етрополска планина, като в близост до с. Църквище има поне пет-шест местности с това име. На запад от Челопеч се намира село Мирково, над което се намират ридовете Заногата и Кекова Занога. На север от Църквище, в подножието на главното било на планината, е разположена местността Голямата поляна, чието старо име също е Заногата. От северната страна на планината пък са местностите Голяма и Малка Занога, от които се отделя огромен рид, носещ също името Заногата. И накрая, на главното било на планината на изток от връх Свищи плаз /1888 м./, се извисява връх, чието име отново е Голяма Занога. За да различават рида Заногата от поляната Заногата, в Църквище наричат рида западно от селото Малката Занога, а на Голямата поляна й викат Голямата Занога. В долната си част ридът Заногата /Малката Занога/ се разчленява на няколко по-къси странични рида, като от полето пътят се качва на средният от тях, носещ името Дебели рът.

   След качването си на Дебели рът пътят бързо набира височина и чрез няколко къси серпентини пресича в северна посока опороената гориста местност Гнилата. Заемащият долната част на рида горски пояс е съвсем тънък и пътят скоро излиза над него, като от ширналите се наоколо поляни се открива чудна панорама на всички страни. Вляво се виждат два суходола - Телки дере /Лисичи дол/ и Варене дере /Варовити дол/, на запад от които са широките пасища Никара и Полицата. Местността Никара носи това име, защото е с южно изложение и през пролетта тревата никне първо тук. Полицата пък е наречена така, защото отделните й части са подредени стъпаловидно една над друга, като лавици на шкаф. Над двете пасища остават още няколко голи поляни, които заради стръмния наклон по тях, носят името Бурагача /от турското бургач - запъвалка за кола/. Вдясно от пътя е югоизточната част на рида Малката Занога, разчленена на три още по-къси долни странични рида. От запад на изток това са ридовете Двете дръвета, Ташлъ тепе и Срядната рътлина, разделени съответно от суходолите Гагалково дере, Джурово дере и Дражилово дере. Между ридовете Двете дръвета и Ташлъ тепе се набива на очи една по-вдлъбната, втрапена в склона местност, наречена Дупката. В горната северна част на Малката Занога отдалеч се вижда широк черен път, който пресича планината по диагонал и през поляните се спускаплавно към с. Челопеч на югозапад. Това е планираното в близкото минало ново трасе на Златишкия проход. След излизане над гората стръмният наклон по билото на рида постепенно намалява. На север пътят извива покрай няколко опороени улея, преодолява за 30 мин. около 200 м. височина и достига до новото трасе на Златишкия проход /60 мин. общо/. При достигане до новото трасена прохода се продължава по него на изток, като вляво над пътя остава горната част на рида Малката Занога, заета от пасището Есовия камик. Преди Освобождението по това пасище козарите от местната турска фамилия Еса пасяли козите на с. Църквище. В миналото оттук минавал старият дърварски път Колника, който водел от Челопеч към гъстите гори по западните склонове на р. Църквищенска. Новото трасе на Златишкия проход било планирано така, че да се спуска от планината към с. Челопеч без никакви завои, следвайки донякъде стария път Колника. Оттук на север новият път е водоравен и води към тунел под седловина Кашана, който е напълно пробит и през него може да се премине от Южна в Северна България. Трасето на прохода било гениално замислено и дори донякъде и изградено, но така и си останало недовършено.

   10 мин. след разклона с новия път се достига на изток до втори разклон, по хълмовете над който се виждат няколко стопански сгради /70 мин./. Тук от основния път се отделя разклонение, водещо на северозапад към сградите и пасището Есовия камик. От разклона се продължава отново водоравно по новото трасе на прохода, което рязко завива на север. Местността при завоя и разклона се нарича Табиите или, както още й викат в Църквище, Таблите. По време на Освободителната война тук били изкопани турски табии /укрепления/, чиято цел била да охраняват Златишкия проход от настъпващата руска армия. От това място между шосето долу и Табиите горе се вижда ниското връхче Момина скала /Момин камик//960 м./, на чието теме в древността се издигала крепостта Кулата /Калето/. В миналото тази крепост също охранявала прохода, като за нея се предполага, че е византийска и че е строена по едно и също време със старинната църква в селото. Срещу Момина скала, на отсрещния източен бряг на реката, се вижда късият страничен рид Пилгур, чиито стръмни склонове са почти изцяло покрити с натрошени шуплести скали. В древността в средата на рида се издигала втора крепост, която също охранявала най-тясната част от долината на р. Църквищенска. Името Пилгур идва от латинската дума бург /кула/ и съвсем ясно показва, какво е имало по склоновете на рида. През различните епохи, ридът носел имената Пилгур, Пиргол, Пиргуля, което означава, че крепостта-кула се ползвала последователно от римляни, византийци и българи.

  От разклона в местността Табиите се продължава на север, като при завоя вляво и малко над пътя остава голямата скала Плевня каясъ /Скалата-плевня/. 10 мин. след неясе подминава чешма, изворът под която дава началото на спускащата се на изток река Гарван дере /10 мин./. Оттук се върви още 10 мин. по черен път и се достига до асфалт, по който се пресича на север самозалеселата се наскоро с млади гори местност Узун чаир /Дългата ливада//90 мин./. Местността е част от широкия страничен рид Каваковата рътлина, горната част на който е заета от наклоненото към пътя пасище Страна йемасъ /Стръмната страна/. Между Узун чаир, който е при пътя долу и Страна йемасъ, която е в най-горната част на рида, се вижда невисок скалист връх, носещ старинното българско име Джуглата /1372 м.//т.е. Чуката/. По асфалта се върви още около 15 мин. водоравно на север и се достига до тунела под седловина Кашана /105 мин./. Тунелът е напълно пробит и може да се ползва, като вдясно от входа му е построена голяма каменна чешма. Водата от чешмата захранва късата река Главанчаирско дере десен приток на р. Църквищенска. В гората на изток оттук се крие малка поляна, която се намира до скала, приличаща на човешка глава. Заради формата на скалата, пасището и реката до нея носят името Главан чаир. Местността край тунела пък е напълно покрита със смесена гора, наречена заради гъстотата си Невижда /влезе ли се в нея, дори слънцето не се вижда/. Оттук към х. Кашана трябва да се продължи по асфалта на изток, като след 10 мин. се достига до остър завой на шосето /115 мин./. Хижата се намира точно над завоя, на около 200 м. разстояние от него, но оттук към сградата й не насочва никаква табелка, нито пък се отделя каквато и да било пътека. На това място по-скоро трябва да се усети по интуиция, че хижата е отгоре, а пътят започва се спуска по-стръмно надолуТук шосето трябва да се изостави и без пътека да се продължи със стръмно изкачване през гората Невижда на север, като след още 10 мин. се достига до х. Кашана /125 мин./. Разликата във височината между с. Църквище и х. Кашана е 600 м.

  Хижа Кашана е разположена до шосето на Златишкия проход, на около 100 м. под неговия превал - седловина Кашана. При хижата се достига до билната пътека Ком-Емине /КЕ/ и оттук към вр. Свищи плаз се продължава по нейната маркировка. От хижата се поема първоначално по шосето на север, като след няколко метра се достига до масивна каменна чешма с изрисувана детелина на лицевата й страна и надпис БЗНС. От чешмата се вижда разположената на главното било седловина Кашана, която е граница между старопланинските дялове Етрополска планина на запад и Златишко-Тетевенска планина на изток. Чешмата между хижата и седловината е важна с това, че при нея пътеката КЕ се разделя на две - лятна и зимна. Лятната пътека КЕ напуска шосето вляво от чешмата, навлиза в Златишко-Тетевенска планина и в североизточна посока траверсира южните й склонове малко под главнотой било. Оттук зимната пътека КЕ продължава по шосето на Златишкия проход на северозапад, с изкачване към седловина Кашана. При хубаво време от разклона при чешмата към вр. Свищи плаз е най-добре да се следва по лятната пътека КЕ. По нея следва кратко, но стръмно изкачване през разредена букова гора, като след 10 мин. се излиза над горския пояс /140 мин./. Оттук нагоре наклонът по пътеката постепенно намалява, а от нея се откриват спиращи дъха гледки.

  На всички страни и докъдето погледът достига се ширват голи алпийски пасища, които изглеждат еднакво така, сякаш представляват една голяма местност. По главното било на север стърчат острите конуси на върховете Капалу /Капула, Капола, Каполски връх//1623 м./ и Кордуна /Кордунски връх, Корделя//1822 м./, чиито южни склонове също са покрити с голи пасища. На изток пък хоризонтът се закрива от могъщият масив на Свищи плаз, който е гол и объл, както и цялата планина край него. Макар да изглеждат еднакво, голите южни склонове на Балкана са заети в тази му част от множество интересни местности и са пресечени от многобройни и различни по важността си пътеки. Освен от лятната пътека КЕ, склонове под Кордуна се пресичат от още две пътеки, които заради върха носят името Кордунски пътеки. Те се отделят от разположената под седловина Кашана гола местност, която в миналото носела името Голяма Занога, а днес е отбелязана на картите като Голяма поляна. Оттам едната кордунска пътека тръгва право нагоре към вр. Кордуна /затова я наричат Горна кордунска пътека/, а другата пресича водоравно южните склонове на върха /и понеже е под Горната кордунска пътека, носи името Долна кордунска пътека или още Връвища/. Веднага след излизане над гората от лятната пътека КЕ се открива прекрасна панорама и надолу, към местността Голямата поляна и излизащата от нея Горна кордунска пътека. Вижда се и шосето на Златишкия проход, около което в най-горната му част е разположената още една поляна, носеща името Влашките колиби. Под нея в гората се крие трета, малка и кръгла поляна, наречена заради формата си Паралията. Между двете поляни блика изворът Пиле бунар /Биле бунар/, а под всички тях е долината на река Бежан дере - един от началните притоци на р. Църквищенска. В миналото с. Църквище било нападано постоянно от кърджалии, разбунтували се турски войници и други разбойници, минаващи по Златишкия проход. При появата им, както и при други опасности /като чума например/, жителите на селото бягали навътре впланината и се укривали в най-гъстите гори по долината на Бежан дере, откъдето дошло и името на реката.

   Красиви са не само местностите под гората, но и тези над нея, като повечето от тях носят и интересни имена /най-вече от влашки /т.е. трако-латински/ произход/. Както стана дума и по-горе, под гората се намира поляната Влашките колиби, в която доскоро се издигали главните овчарници на местните пастири-власи. Местността над гората пък носи следващият влашки топоним - пасище Капола, заемащо южните склонове на едноименния връх. Името на вр. Капалу /Капола/ и на едноименното пасище под него идва от влашкото словосъчетанието кап ул /глава/. 35 мин. след излизане над гората пътеката КЕ достига в североизточна посока до главното било на планината при седловина Камена стръга, заградена от върховете Капалу на запад и Кордуна на изток /175 мин./. Топонимът стърга пък е старославянски глагол, който означава стоя на стража. С името стърга обикновено се наричат местности, в които има крепост. Това е подвело някои автори да твърдят, че на седловината има останки от крепост, което не отговаря на истината. В Етрополско с думата стръга се наричат не крепостите, а овчите пътеки, изстъргани от копитата на животните. Седловина Камена стръга носи това име, защото до Освобождението тук също имало каменни овчарски колиби. Оттук към гората от южната страна на седловината се вижда голямата Борован кая /не от дървото бор, а от балван - голям камък/, от която извира потокът Карлък дере /Снежният дол/. Пасището между Камена стръга и гората също се нарича Борован кая, а местносттапо края на дърветата носи името Краището. От северната страна на седловината остава гористият Кози дол, над който в северозападна посока се вижда огромния открит рудник Елаците. Камена стръга е възлова седловина, при която главното било на планината се пресича от важна в миналото пътека, спускаща се в северна посока към голямото село Лопян. Широкото вървище носи името Първа лопянска пътека, защото на изток оттук планината се пресича от още една пътека, която се нарича съответно Втора лопянска пътека. Днес по Първа лопянска пътека от чешмата на Златишкия проход до седловина Камена стръга е поставена маркировката на лятната пътека КЕ.

   При седловина Камена стръга зимната и лятната пътеки КЕ се събират и веднага пак се разделят. Лятната пътека подсича вр. Кордуна водоравно от юг, а зимната следва главното било на планината и се изкачва към върха. Ако от седловината се продължи по зимната пътека, тогава вр. Кордуна се изкачва по нея за около 15-20 мин. /190 мин./. Върхът е гол, стръмен от всичките си страни и много панорамен, като от него се отделят два основни за тази част на планината странични рида. Оттук към град Етрополе на север се спуска ридът Заногата /Чернивръшки рид/, по билото на който продължава в същата посока и Първа лопянска пътека. От върха на юг пък се отделя ридът Аджи Димитровото, който разделя долините на реките Маза дере и Тотомир дере. Горната гола част на този рид е заета от най-голямото пасище в околността, разделено на две отделни местности. По-високата част на пасището, разположена непосредствено под вр. Кордуна, се нарича Овнарниците. В миналото по него били угоявани най-елитните овце, предназначени за продажба само и единствено в Цариград. Под Овнарниците се намира другата част на пасището, която носи същото име като върха - пасище Кордуна. От западните и от източните склонове на Кордуна към двете пасища под него се спускат няколко лавиноопасни дерета, които по-надолу се събират в един по-голям дол. Понеже приличат на петте лъча на звезда, деретата са наречени с общото име Алдазъ плаз /Звездата/. Езиковедите все още спорят за значението на думата Кордуна. Според едни, тя също като словосъчетанието кап ул е влашка и произлиза от думата корда /меч/, а според други, между които и известният турист и писател Павел Делирадев, идва от славянската дума кордел и означава било на рид.

  От Кордуна към Свищи плаз се продължава по скалистото главно било на планината на изток, като се следва зимната пътека КЕ и след 25 мин. се слиза до безименната седловина между двата върха /215 мин./. От своя страна лятната пътека КЕ се събира от южната страна на вр. Кордуна с Горна кордунска пътека в местността Четарлъка /Разклона/.  Оттам обединената пътека се насочва по диагонал нагоре и на североизток, пресича голата местност Улеите и също достига до седловината между върховете Кордуна и Свищи плаз. Освен трите изброени дотук пътеки, на възловата седловина се качва и още една пътека. Тя идва откъм намиращия се на юг гр. Златица, като траверсира водоравно стръмния западен склон на вр. Свищи плаз и преди да стъпи на седловината пресича улея Узун чакъл /Дългият камънак/. От седловината пътеките продължават заедно по главното било на изток, като в подножието на вр. Свищи плаз се разделят за пореден път. Лятната пътека КЕ заобикаля Свищи плаз от север, докато зимната продължава по главното било към върха и малко под темето му го заобикаля от същата северна страна. Изкачването от седловина към вр. Свищи плаз става по зимната пътека КЕ, като по нея плавно се достига до нисък превал, разположен на около стотина метра под котата на върха. Тук от зимната пътека КЕ се отделя тясна немаркирана пътечка, която се насочва на юг към самия връх. При мъгла на разклона трябва много да се внимава, първо защото мястото не е маркирано по никакъв начин и второ, защото местността е напълно гола и в нея липсват каквито и да било ориентири. При ясно време разстоянието от седловината до вр. Свищи плаз се изминава за около 25 мин. /240 мин./. Денивелацията от х. Кашана до вр. Свищи плаз е 500 м.

 

01

   Северният край на село Църквище с хотела и площадчето пред него 

 02

 Веднага след хотела река Църквищенска се пресича по мост

 

07

 От рида Заногата към с. Църквище назад

 

05

 Изкачването към билото става по черен път, следващ билото на широкия рид Заногата

 

 10

Панорамата от местността Табиите към главното било на планината

 

09

Тунелът под седловина Кашана

 

04

 Хижа Кашана

 

13

Разклонът при чешмата над х. Кашана 

 

14

 Лятната пътека КЕ заобикаля върховете Капалу и Кордуна от юг

 

16

  Панорамата от пътеката към долината на р. Църквищенска

 

17

 От лятната пътека КЕ към върховете Кордуна и Свищи плаз

 

20

 Седловината Камена стръга /Каменната стърга/ между върховете Капалу и Кордуна

 

21

                 Първа Лопянска пътека заобикаля вр. Кордуна от запад

 

22

 От седловина Камена стръга към вр. Кордуна

 

23

И към вр. Свищи плаз

 

31

 От вр. Кордуна назад към вр. Капалу и седловина Кашана 

 

29

 И на изток към вр. Свищи плаз

 

33

Към вр. Кордуна от подножието на вр. Свищи плаз

 

34

От зимната пътека КЕ на изток

 

36

От вр. Свищи плаз към върховете Кордуна и Капалу и седловина Кашана

 

37

От вр. Свищи плаз към долината на р. Църквищенска с рида Заногата зад нея 

      

39

На вр. Свищи плаз

 

2014-01-29 203858

Профил на маршрута

Прочетена 1291 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм