Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

47.5. гр. Етрополе-рид Заногата-вр. Свети Атанас-х. Стражата-вр. Кордуна

Оценете
(1 глас)

47.5. гр. Етрополе-рид Заногата-вр. Св. Атанас-х. Стражата-вр. Кордуна – качване

Денивелация – 1250 м., време на движение – 5.30-6.00 часа, разстояние – 16.4 км.

Маркировка: от гр. Етрополе до вр. Св. Атанас – бяло-синьо-бяло, от вр. Св. Атанас до седловина Гроба – немаркиран, от седловина Гроба до вр. Кордуна – бяло-зелено-бяло

 2014-02-03 180630

   Изтегли: GPS трак

   

     От главното било на Стара планина при връх Кордуна /1822 м./ се отделя на северозапад към град Етрополе дългият и основен за района рид Заногата. Ридът Заногата е вододел между реките Малък Искър от запад и Стара река от изток. Ридът Заногата слиза от главното било до местността Пресяката и там се разделя /пресича/ на две. Единият му край продължава на североизток към село Ямна под името рид Суха равен /местните го изговарят като суа раан/. Другият му край продължава на северозапад към гр. Етрополе и се нарича Чернивръшки /Етрополски/ рид. Двата долни края на рида Заногата образуват чатал в средата на който е Етрополският манастир “Св. Троица”/Варовитец/. Заради манастира в миналото целият рид бил наричан още и с името Манастирска планина. В края на Втората Българска държава по рида Заногата минавала границата между Търновското и Видинското царства. За да се отбележи къде точно е границата през гората били изсечени две просеки, носещи имената Горна и Долна Просяка. Горната Просяка следвала билото на рида, а Долната Просяка била от източната страна и малко под билото на рида.

       Маршрутът от гр. Етрополе към хижа Стражата и главното било на планината започва от автогарата на град Етрополе. Тръгва се по екопътека Св. Атанас в източна посока. Маркировката е бяло-синьо-бяло. Влиза се за кратко в парк, минава се покрай хотел Еверест и се излиза от града. След хотела се върви няколко стотин метра по черен път и се достига до поляна с пейка и голям камък до нея /10 мин. след началото/. При пейката с големия камък има разклон. На североизток се отделя пътека към Етрополския манастир Варовитец. На изток по черния път има маркировка към хижа Стражата. Към връх Св. Атанас /940 м./ се продължава надясно в южна посока. Някога от Етрополе към вр. Св. Атанас водел стар римски калдъръмен път, който се изкачвал към върха през местността Умата. От поляната с разклона се влиза в гора и започва стръмно, но кратко изкачване по най-долните склонове на Чернивръшки рид. Пътеката си сменя посоката от южна в източна и след 20 мин. излиза на наклонена поляна в местността Умата /Уменска поляна, Благовец/ /30 мин. след началото/. Някога тук имало наблюдателна кула от която били следени пътищата в долината на север. От гр. Етрополе дотук са изкачени около 200 м. денивелация. В началото на поляната има руини на кошара и разклон. От маркираната пътека се отделя тясна и немаркирана пътека към пещера Дедо Благовата яма. На поляната пътеката пак си променя посоката и продължава с изкачване нагоре и на юг. Следват още 200 м. денивелация и след 40 мин. изкачване пътеката извежда в местността Св. Атанас, в края на която е  ниският, но много обзорен връх Св. Атанас /70 мин. общо/. Връх Св. Атанас е най-западно разположения връх в Златишко-Тетевенка планина.

        В момента на върха се провеждат археологически разкопки. Виждат се основите на църква и други сгради. От върха се открива панорама към долините на реките Малък Искър, Равна и Ябланица. Тук е имало крепост, която охранявала проходите Златишки и Етрополски. Двата прохода се събират точно под крепостта. Според някои историци е възможно на вр. Св. Атанас да е бил култовият тракийски Храм на Дионис. Етрополските рудници били окупирани за известно време от родопското племе беси, които владеели Храмът на Дионис. Град Етрополе е единственото място в България, в което е запазен култ към тракийския бог Сабазий, а Сабазий е старото име на Дионис. Всяка последна неделя на м. януари етрополци се качват на вр. Св. Атанас и там изпълняват особени ритуали свързани с култа към бог Сабазий.

      От вр. Св. Атанас се продължава в югоизточна посока към Черни връх /1070 м./, дал името на целия рид. От местността Св. Атанас към Черни връх се върви по черен път, който заобикаля Черни връх от север и изток. 20 мин. след Св. Атанас се излиза в югоизточното подножие на Черни връх в местността Димов вал, където има няколко понора /90 мин./. В м. Димов вал черният път се разделя. Напред може да се продължи и по двата пътя, които по-нагоре отново се събират. От м. Димов вал се продължава в посока югоизток, като се заобикаля ниския горист връх Кота 1138. След този връх черният път завива първо на изток, после на север и след 15 мин. достига до дълбок понор с извор на дъното му /105 мин./. Чернивръшки рид продължава в югоизточна посока. При понора с извора черният път трябва да се изостави и да се продължи по билото на рида на югоизток. Оттук на около километър напред билото е равно, право и тънко и се следва много лесно. От южната страна е голо, а от северната - залесено догоре с букова гора. Пътеката не е маркирана, но е достатъчно широка и няма опасност от изгубване. Напред по рида са се подредили в права редица три върха, първият от които е връх Кота 1231. Пътеката изкачва върха и съвсем близо под котата му достига до черен път. От понора с извора дотук се върви 30 мин. /135 мин./. След достигане до черния път се продължава напред по него. За 10 мин. черният път заобикаля върха от изток и достига до седловина с втория поред връх - връх Кота 1352 /145 мин./. Този връх също се заобикаля по черния път от изток. Тук трябва да се знае, че по билото на рида Заногата има пътека, по която и двата върха могат да се пресекат през теметата им. От западната страна на втория връх – Кота 1352 има и просека в гората, по която върхът също може да бъде заобиколен. Местността, през която минава просеката, е изписана на някои карти като Просеката. Всъщност местността се нарича Пресяката, защото при нея рида Заногата се разделя /пресича/ на две. При заобикаляне на втория връх от изток черният път достига съвсем близо до маркираната пътека която води от гр. Етрополе през Етрополския манастир към х. Стражата. След заобикалянето на втория връх черният път се изкачва на седловина с третия връх Кота 1312. От седловината между първия и втория връх дотук се върви 30 мин. /175 мин./. При втория връх Кота 1352 долните две части на рида Заногата се събират. На юг се продължава вече по билото на обединения рид Заногата. Третият връх се заобикаля за 20 мин. от запад по просеката през гората /195 мин./. След заобикалянето на третия връх просеката извежда до маркираната пътека от Етрополския манастир към хижа Стражата. След достигане до маркираната пътека се продължава напред по нея.

   Маркировката по пътеката е бяло-зелено-бяло. При разклона посоката на пътеката се променя, като от югоизточна става южна. Напред пътеката почти веднага се разширява до черен път. Няколко минути по-късно черният път излиза на продълговата поляна с ловна вишка отляво. Това е местността Гроба от която на юг и нагоре вече съвсем ясно се вижда горната част на рида Заногата до неговия край при вр. Кордуна. Билото на рида тук сатава съвсем тънко. От източната му страна, към долината на Стара река, се спуска рида Гроба, а от западната, към долината на река Малък Искър, се спуска рида Драгосин. Пътят след м. Гроба е лек и с малка денивелация. Влиза се в гора, достига се до кръстопът при който се продължава направо и след 25 мин. се излиза от гората на обширна поляна в местността Солището /220 мин./. Около поляната има вековни букови гори, които в момента интензивно се секат. Оттук на юг се вижда хижа Стражата, която се намира зад дълбоко дере и гористия вр. Стражата /1528 м./ над нея. Поляната Солището е възлова местност в която се събират няколко пътеки. От североизток по Бабина река излиза маркирана пътека откъм с. Ямна. Тази пътека се нарича Първа Лопянска пътека. На запад от Солището към долината на р. Малък Искър се спускат ридовете Правешки ливади и Черешовица. По рида Черешовица към Солището се изкачва маркираната с жълта маркировка пътека По стъпките на Бенковски. От м. Солището по Първа Лопянска пътека и през поляните в местността Козето торище /Козьовото торище/ се заобикаля от запад дълбокото дере и след 30 мин. се достига до северното подножие на вр. Стражата в местността Кокалското /250 мин./. В тази местност са построени хижа Стражата и Почивен дом Кокалското. От хижа Стражата на югозапад се отделя черен път, който слиза към долината на река Малък Искър и шосето Етрополе-Златица. Друг черен път слиза на изток по долината на Стълбешка река към Стара река. От вр. Стражата на север към хижата гората е изсечена и е направена ски-писта.

     От хижа Стражата започва последната част от изкачването по рида Заногата. Тръгва се на юг покрай ски-пистата, като маркировката е поставена по дърветата отляво. Върхът се изкачва почти до котата му, която водоравно се заобикаля по пряка пътека през гората от изток. 35 мин. след хижата пътеката излиза от южната страна на вр. Стражата на голата седловина с връх Кота 1672 /280 мин./. От м. Гроба до вр. Стражата се изкачват 200 м. височина. Горната част от рида Заногата е гола и почти изцяло заета от пасища. Тези пасища носят събирателното име Лопянски соват /от турската дума су – вода, соват - пасище с водоизточник за напояване на добитъка/. В по-ново време събирателното турско име соват е заменено с българската дума Напой. Стръмнината към вр. Кордуна е пресечена от няколко тераси. Най-стръмно и дълго е изкачването към първата тераса през местността Малката Занога. За 40 мин. се преодолява височината към терасата, преминава се водоравно покрай три ниски връхчета и се излиза в източния и край до голям камък /320 мин./. На камъка има маркировка към хижа Кашана. От това място водоравно на юг продължава Първа Лопянска пътека. Тя заобикаля вр. Кордуна от запад, като пресича водоравно изворите на река Кози дол. Пътеката излиза на главното било при седловина Каменната стърга между върховете Кордуна и Капалу /1623 м/. През зимата тази пътека е лавиноопасна и при сняг трябва да се върви само по билото на рида Заногата. От първата тераса се продължава нагоре с изкачване през още две по-ниски тераси в местността Голяма Занога. 30 мин. след разклона при камъка пътеката се изкачва на вр. Кордуна /350 мин./.  

 

01

Началото на екопътека "Свети Атанас" до автогарата на гр. Етрополе

 

03

 Може да се тръгне и от отбивката за хотел Еверест

 

06

 Хотел Еверест и маркировката пред него

 

07

 Разклонът на поляната зад хотел Еверест

 

09

 Изоставена кошара в местността Умата

 

21

 "Светилището на Дионис"? на вр. Св. Атанас

 

27

 От вр. Св. Атанас към мястото при което се разделят/събират Етрополския и Златишкия проход

 

29

 Долината на река Малък Искър и централното било над нея

 

35

 Понор в местността Димов вал

 

38

 Назад към Черни връх

 

40

 Ридът Заногата от м. Димов вал до централното било

 

42

 Пътеката по върха на рида от м. Димов вал към м. Пресяката

 

43

 Просеката в м. Пресяката

 

46

 Поляната в местността Гроба

 

53

 От местността Солището напред към вр. Кордуна

 

57

 Почивен дом Кокалското

 

58

 Хижа Стражата

 

61

 Ски-пистата в местността Кокалското

 

63

Седловината от южната страна на вр. Стражата

 

62

 Назад към вр. Стражата

 

68

Разклонът на първа тераса

 

72

От втора тераса назад към първа тераса

 

71

 От втора тераса към вр. Кордуна

 

76

 На вр. Кордуна

 

2014-02-03 180704

Профил на маршрута


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1591 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм