47.2. гр. Етрополе-вилно селище Елен-рудник Елаците-седловина Петте кладенци

Оценете
(0 гласа)

 47.2гр. Етрополе-вилно селище Елен-рудник Елаците-седловина Петте кладенци – слизане

Денивелация – 1000 м., време на движение – 3.30-4.00 часа, разстояние – 14.5 км.

Немаркиран   

2014-02-03 152957

Изтегли: GPS track

    

    От седловината Петте кладенци /Бешбунар/ на север към гр. Етрополе се отделя рида Пряслупа. Някога по този рид е минавал туристическия маршрут от гр. Етрополе към билото на планината и хижа Мургана. Днес по средата на рида зее огромният кратер на открития рудник Елаците. Все пак от седловина Бешбунар на север към гр. Етрополе може да се слезе, като се ползва запазената част от рида Пряслупа. От седловината се тръгва на север през местността Пряслупа. Тази местноста заема най-горната част от рида, в близост до главното било. Слиза се по изоставен черен път, като за ориентир служат огромните купчини пръст от рудника. За кратко се влиза в букова гора и се заобикаля от запад изворната област на река Малък Искър. В най-горната си част река Малък Искър тече от запад на изток и носи името Равна. 

     Някога цялата северна част на Етрополска планина била обрасла с гъсти и непроходими гори. В горното течение на р. Малък Искър се намирали едни от най-дивите и гъсти гори в цяла България. Оттогава до днес са се запазили два топонима, които характеризират горите в околността. Първият топоним е Елаците. Това са малките ридове които се отделят от главното било на север от Етрополските зъбери. В момента на тяхното име е кръстен близкият открит рудник. В миналото Елаците били покрите с най-дебелите ели в България. Няколко души хванати за ръце едва обхващали дънерите им. Между ридовете Елаците текат два потока, които носят едно и също име - Елашки дол. Заради гъстите гори около тях тези два дола доскоро били недостъпни за хората. Едва през 1952 г., с цел да се изследват рудните запаси в околността, по доловете била пратена специална експедиция да ги проучи. Вторият топоним характеризиращ горите в околността е Невижда. Това име носят връх Невижда тепеси /1481 м./, който се извисява източно от вр. Мургана и река Невижда, която тече на север от вр. Невижда тепеси. Топонимът Невижда им е даден заради гъстите гори, в които, като се влезе, не се вижда слънцето. Някога горите между Елаците и Невижда били в землището на гр. Етрополе. В края на турското робство в близост до горите бил убит богат турчин. Като не могъл да намери убиеца турския съдия наредил кръвнината /обезщетението/ да се плати от целия град Етрополе, защото убиството станало в неговото землище. За да не платят кръвнината етерополчани излъгали, че горите не са в тяхното землище, а в това на Челопеч. Челопечани платили кръвнината, след освобождението завели дело за собственост върху горите и на базата на документите от предишното дело за убийството го спечелили. Щом горите станали техни челопечани веднага почнали да ги секат и така големите вековни ели изчезнали. На тяхно място първо се появили яворови гори, о пасле те били изместени от букови.

     30 мин. след началото се достига до ръба на открития рудник и покрай него се завива на изток. Денивелацията от седловина Петте кладенци до ръба на рудника е 200 м. Върви се по черен път към все още запазена част от билото на рида Пряслупа. На темето на висок връх отдалеч се вижда поляна с висока антена върху нея. Местността около върха се нарича Конска поляна. 20 мин. след дотигане до ръба на рудника се излиза в подножието на поляната /50 мин. след началото/.  Пътят заобикаля водоравно върха с Конската поляна от юг и излиза от източната му страна. От това място започва стръмно слизане на север. Местността е покрита със земна маса и камъни, изкопани от рудника. Земната маса е натрупана на пластове между които на серпентини слиза черен път. Слизането става по серпентините на черния път, а на по-удобните места и направо без пътеката надолу. Някога североизточно от м. Конска поляна на билото на рида Пряслупа се е намирал вр. Рогачов камък, който сега не съществува. Слизането става през местността в която някога се е намирал този връх. 75 мин. след началото на стръмното слизане върха с Конската поляна се заобикаля и се излиза от северната му страна ниско долу при портала на рудника /125 мин. общо/. От южния ръб на рудника до портала се преодоляват около 350 м. денивелация.

       От паркинга пред портала се продължава по просека през гората, която слиза през местността Кацамар на северозапад към река Малък Искър. В околностите на Етрополе, около двата прохода Златишки и Етрополски, има запазени множество топоними от латински произход. Такива топоними от латински произход около рида Пряслупа са Кацамар и Негърщица. Според запознати топонима Кацамар означава заблатено място. Шосето Етрополе-Златица и градът се виждат още в началото на слизането. Пътеката върви по билото на рида Пряслупа, като река Малък Искър остава от изток, а река Негърщица от запад. 25 мин. след портала се излиза на асфалтов път при водослива на р. Негърщица с река Малък Искър /150 мин./. Местността при водослива се нарича Смесите. Древните етрополски рудници от времето на траките се намират точто до този водослив. От портала на мината до водослива се преодоляват още 300 м. височина. След водослива се продължава водоравно по асфалтовия път покрай река Малък Искър на север и 10 мин. по-надолу се достига до голяма чешма в началото на вилно селище Елен /160 мин./. Веднага след вилното селище се излиза на шосето Етрополе-Златица. Оттук до гр. Етрополе остават още 4.5-5 км., които се изминават по шосето за около 60 мин. /220 мин./. По средата на разстоянието от в.с. Елен до гр. Етрополе се минава през Пунчовската махала, разположена на поляни в местността Баш самоков отляво на пътя. Тук в миналото се обработвала рудата, изкопана от старите рудници при водослива на Негърщица и Малък Искър.  

42

От вр. Челопешка Баба към седловина Петте кладенци

 

45

На север към рудник Елаците

 

46

На изток от пътеката е долината на река Малък Искър

 

47

Пътят към рудник Елаците

 

51

Назад към главното било с вр. Челопешка Баба и Етрополските зъбери

 

55

Рудник Елаците се заобикаля от юг и изток

 

66

Надолу се слиза без пътека през табаните на рудника

 

67

Вилно селище Елен

 

2014-02-03 153602

Профил на маршрута

 

Прочетена 904 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм