47.1. гр. Етрополе-вр. Камишов камък-вр. Баба-седловина Петте кладенци

Оценете
(0 гласа)

47.1. гр. Етрополе-вр. Камишов камък-вр. Баба-седловина Петте кладенци - качване

Денивелация - 1200 м., време на движение - 6.00-6.30 часа, разстояние - 21 км.

Маркировка: от Етрополе до поляната Хаджийца - бяло-синьо-бяло, от поляната Хаджийца до седловина Петте кладенци - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2014-02-03 132701

Изтегли: GPS трак

 

Град Eтрополе

   Град Етрополе е разположен в малка планинска котловина по поречието на река Малък Искър. Преди милиони години, котловината била запълнена от водите на огромно солено езеро. Един ден езерото се изляло през пролома Побрат на север и в котловината останали само черупки от мекотели, много блата и сол. В близкото минало, заради блатата около града, жителите на Етрополе постоянноболедували от туберкулоза и други причинени от влагата болести. Първите хора в котловината се заселили по времето на траките в местността Пъндевица, като коренът на този топоним идва от думата път. Най-старото селище под Етрополе бил тракийският град Акли, който се намирал на десният бряг на р. Малък Искър, до Братската могила. За разлика от стария град, днешният Етрополе е разположен предимно по левия бряг на реката. От самото си създаване до ден днешен, Етрополе е свързан с два старопланински прохода, които, пресичайки планината от юг на север, се събират в града. Местните наричали проходите Западен и Източен. Западният проход носи още имената Етрополски проход и Калдърмата, а Източния - Златишки проход и Стария път. След като се влеели един в друг в гр. Етрополе, двата пътя продължавали на север, под общото име Главният път. Заради проходите през планината и богатите рудни залежи, около Етрополе били построени множество крепости. Траките изграждали крепостите си на високи и непристъпни места. Отдалеч крепостите им изглеждали така, сякаш сами се били построили, затова хората ги нарекли Самоградните калета. Етрополе бил опасан с обръч от яки крепости - Боготвор, Лишавия камък, Умата, Камика, Брега, Обия ден, Острома. Най-старата и интересна от всички е крепостта Боготвор. Тя е построена на мястото на древно тракийско светилище, а в нея е намерена най-старата в България медна пещ. Освен по високите места, една крепост от типа дема /преградна стена/ била построена и долу на полето, в местността Циганската поляна. Крепост имало и в местността Варовитец, като останките й днес се намират под сградите на етрополския манастир Варовитец. Най-голямата от всички крепости била Чертиград - столица на местното тракийско племе лопяни. Заради добрата защита от крепости и развитото рудничарство, по времето на Византия в града била открита монетарница. При българският цар Симеон, всички стари крепости около града били основно ремонтирани, като били изградени и няколко по-новис цел по-добра охрана на рудните залежи. Така била създадена т.нар. Преградна стена от крепости, която започвала от Побрат и Варовитец и завършвала при Лишавия камък и Острома.

   По време на Римската империя, там където р. Искър се влива в р. Дунав /при днешното село Гиген/, император Траян построил военният град Улпия Ескус. След успешната война с даките, над р. Дунав при гр. Улпия Ескус бил построен мост. От вътрешността на Балканския полуостров към важния военен град и мостът над р. Дунав бил насочен т. нар. Военен път. Част от този път станали двата прохода около Етрополе, които били покрити с калдъръм. От р. Дунав на юг, Военният път следвал първо р. Искър, после р. Малък Искър и така покрай нея достигал до Етрополе. За важността на пътя може да се съди по огромният брой топоними, запазени около Етрополе от онова време. Местността, в която е построен града, се нарича Пъндевица, от крепостта Боготвор на юг е Стражки рид, а на север - рид Пиклището. Името Пиклище е производно от латинската дума бигла - укрепление. Пътниците почивали в ханове, наречени падала. Около Етрополе имало многобройни ханове, като думата падало се запазила до днес в името на близкото село Падеш. Около двата прохода, от времето на римляните до днес, се запазили множество латински имена на местности. Със Западния проход са свързани латинските топоними Малък и Голям Кесар, Куртин, Кобиля, Патрушко, а с източния - Кацамар, Капола, Курбула, Пилгур, Негърщица. От времето на келтите останали топоними като Туле и Тулиново, а от прабългарите - топонима Боготвор, който вероятно идва от думата багатур.

  Освен важен транспортен възел, Етрополе бил и голям рудодобивен и металообработващ център. Според историците, името на града идва от тракийските думи етру пала /бърза река/ и се отнасят до р. Малък Искър. Други извеждат името на града от богът на проходите Ентроп, заради пътищата около града. Според трета теория, името на Етрополе е видоизменено от думите Вътрополе, защото града бил вътре в планинска котловина. Вътрополе е българското име на голямата поляна Узана над гр. Габрово, която се намира вътре в гората. Най-правдоподобна е обаче теорията, според която, името на града идва от рудодобива около него. В миналото, с думите етро поле, наричали места около реки, в което били построени самокови и мадани. В много рудодобивни райони има местности, които носят името Етрополе, като например около гр. Пещера и около с. Мала Църква /Самоковско/. Рудниците до гр. Етрополе са едни от най-богатите в Европа и за тях се водили войни още от времето на траките. За богатите залежиспорили двете най-големи тракийски племена - беси и одриси. Римляните пристигнали на Балканите точно когато бесите отнели рудниците от одрисите. Възползвайки се от разделението между тракийски племена, римляните лесно завладели Тракия. Старите рудници от тракийско време се намирали южно от града, около местността Кацамар в Кисалишки дол, където се сливат реките Малък Искър и Негърщица. Изкопаната руда се преработвала на полето северно от рудниците, в местността Баш Самоков /самоков - воден механизъм с голям чук, за обработка на руда/. В най-добрите години на етрополският рудодобив, около града имало 36 видни /видня - рудничарска пещ/. Етрополе бил удобен за обработка на руда, защото околностите му били покрити с гъсти гори /използвани за рудничарските пещи/, а р. Малък Искър била с голям дебит /използван за задвижване на самоковите/. По време на турското робство, като главен рудодобивен и металообработващ център, се оформил гр. Самоков, но там горите бързо били изсечени, а близката река Бистрица нямала голяма сила. Тогава започнали да извозват изкопаната в Рила руда към Етрополе и да я обработват в местността Баш Самоков. Днес до Етрополе се намира огромният открит рудник Елаците, разположен съвсем близо до старите рудници от тракийско време.

   Заради удобното си местоположение и богатствата си, градът на няколко пъти се озовавал на границата между две държави. Първо по билото на Стара планина преминала границата между македонската държава на Филип Македонски и непобедените от него тракийски племена на север от планината. При хан Аспарух, границата между България и Византия също минавала по билото на Стара планина. За да брани границата, ханът построил единственият в Централна Стара планина землен вал, който се намира на югоизток от Етрополе, между връх Мургаш от запад и връх Баба от изток. По време на Втората българска държава, Етрополе бил на границата между Видинското и Великотърновското царства. Градът попаднал във Видинското царство, като границата минавала съвсем близо до града, по билото на близкият рид Заногата.

    По време на турското робство, град Етрополе се ползвал с особени привилегии. Като град, разположен близо до проходи, той имал задължението да ги охранява. Срещу това, градът получил различни привилегии, като местно самоуправление и освобождаване от някои данъци и ангарии. Една от най-важните по онова време привилегии за града била, в Етрополе да не се заселват и дори да не нощуват мюсюлмани. Щом стигнели в близост до града, мюсюлманите отсядали в близките падала и нощували в тях. Най-известното падало за нощувка на мюсюлмани до Етрополе било Бръшляновското падало, което се намирало при водослива на реките Кобиля и Равна. Веднъж една разгневена и останала без плячка турска армия достигнала до Етрополе. Дори и зажадняла за кръв и грабеж, турската армия спазила привилегиите и подминала града, без да му стори нищо. След това, същата армия пресякла Стара планина през Етрополския проход, достигнали до гр. София и напълно го опустошила. Относно етрополските привилегии, имало и друг показателен случай. При една война, султанът поискал от Етрополе или да даде войници или да плати откуп. Етрополе бил много богат и можел да плати откупа, но за да подчертае своя привилегирован войнигански статут, градът предпочел да изпрати войници. Заради привилегиите, населението на Етрополе бързо нарастнало, като в града се заселила половината от съседната Златишка кааза. В края на турското робство, привилегиите, удобното местоположение, рудата и всеобщият стопански възход по българските земи, довели до бум на занаятите и търговия в града и до неимоверното му замогване. Етрополе заприличал на Клондайк. От всички страни към града се стичали търговци, занаятчии, рудничари и авантюристи. Заселили се хора от различни националности, които заживели в свои, обособени етнически, махали - еврейска, гръцка, сръбска. В града имало и немска колония от саксонски рудари. В края на робството, в Етрополе започнали да се заселват и турци. Западният проход минавал на североизток от града по долината на р. Ябланица и бил охраняван от селяните от с. Ябланица. Към края на турското робство, трасето на прохода било изместено на юг от хълма Бачиище, селяните от Ябланица останали без препитание и също масово се преселили в Етрополе. При охраната на прохода те биели с тъпан, за да предупреждават пътници за липсата на опасност. От онова време в Етрополе се запазила много разпространената и до днес фамилия Даулови /от турската дума даул - тъпан/. Селяните от Ябланица се настанили в свой квартал, който богатите етрополчани презрително наричали Парцал махала. Своят голям принос към възхода на града дал и близкият манастир Варовитец, в който се развила самобитната Етрополска книжовна школа.

    В началото на 18 в., Етрополе постепенно започнал да губи привилегиите си. Отнето му било местното самоуправление, а през 1717 г. бил засегнат едновременно от чумна епидемия и земетръс. След тези събития, Етрополе се преместил малко по на юг, в т. нар. Горният град. В края на века, градът бил опожарен и на два пъти от кърджалии. Въпреки всички природни и човешки катаклизми, градът все пак успявал да се възстанови и отново да се издигне, но накрая една трагикомична случка сложила край на икономическия му просперитет. Турция била наясно, че рано или късно ще има война с Русия и взела мерки да укрепи проходите през Стара планина. Управителят на Дунавският вилает - Митхад паша, решил да поправи двата прохода през Етрополе и изпратил в града специалисти, които да трасират пътищата. Местните чорбаджии, като не знаели за какво са дошли чужденците, изпратили писмо на Митхат паша, в което написали, че не желаят промени. Щом прочел писмото, пашата възкликнал: „Аз им давам посред зима кожух да се стоплят, пък те го събличат“. Заради писмото на чорбаджиите, вместо Етрополските проходи, турците ремонтирали близкият до тях проход Арабаконак. До този момент Арабаконак бил слабо използван проход, защото северната му част, по поречието на река Бебреш, била мочурлива. Новият път през прохода Арабаконак бил завършен през 1866 г., бързо иззел функциите на етрополските проходи и съсипал икономически Етрополе.

  Днес възможностите за туризъм от Етрополе към Стара планина на юг са силно ограничени. Между града и планината се намира огромният открит рудник Елаците, който и сега заема огромна площ, а предстои и разширяването му в западна посока. В миналото преходът от Етрополе към хижа Мурганаставал по рида Пряслупа, който сега е част от рудник Елаците. Друга затворена за туризъм територия е военното поделение в гората северно от хижа Чавдар и връх Звездец. Така днес, като основен туристически маршрут от гр. Етрополе на югозапад, остава само пътеката към х. Чавдар. Началото й е при разклона в най-южния край на гр. Етрополе, при който се събират двата прохода - Златишки и Етрополски. От този разклон, Златишкия проход поема по широката долина на р. Малък Искър на юг, изкачва се на билото на планината при седловина Кашана и оттам се спуска към гр. ЗлатицаЕтрополският проход води от разклона по тясната долина на река Равна в западна посока. Пътят се изкачва на билото на планината при Етрополската седловина и оттам слиза към село Стъргел на юг. Точно над разклона в южният край на Етрополе се намира връх Св. Атанас /940 м./, на който е разположена една от крепостите, охранявала в миналото мястото, където двата прохода се събират.  

 45.1. гр. Етрополе-вр. Камишов камък-вр. Баба-седловина Петте кладенци - качване     

    От разклона в южният край на гр. Етрополе към хижа Чавдар се тръгва по шосето на запад, като се следва трасето на древния Етрополския проход. Върви се водоравно в посока село Бойковец, срещу течението на река Равна, която е от дясната страна. От лявата страна на пътя остават градини и ливади, над които от юг е надвесено главното било на планината. Пространството между шосето, р. Малък Искър и билото на планината е заето от многобройни ниски ридове, които носят сборното име Ралници /Ралиници/. 20 мин. след началото, се достига до разклон, при който от шосето се отделя широк черен път, водещ към билото на планината на юг. Като ориентир за местоположението на разклона, служат няколко големи бетонни сгради в подножието на планината, които се виждат отдалеч. Разклонът към хижата е добре маркиран с аматьорска маркировка - сини ленти по дърветата. При разклона шосето се напуска и по черния път се продължава на юг. Пътят минава край бетонните сгради, които днес са превърнати в краварник и достига до вдигната бариера, на която е сложена първата нормална туристическа маркировка - бяло-синьо-бяло. Изкачването оттук нагоре става по долината на река Малка Каменица - десен приток на река Равна. След бариерата, пътят постепенно започва да набира височина, като 15 мин. по-нагоре достига до няколко стопански сгради, разположени на равна поляна вдясно на пътя /35 мин. след началото/. След сградите се минава покрай чешма, а 100 м. по-нагоре се подминава и самотна къща от лявата страна на пътя. От дясната страна на пътя срещу къщата, се подминава равна поляна, оградена с дървена ограда. Веднага след къщата, пътят описва остър завой и покрай малка пясъчна кариера продължава на юг. 20 мин. след сградите, се достига до важен разклон /55 мин. общо/. Основният черен път пресича реката и завива рязко в североизточна посока, а на юг от разклона се отделя по-слабо използвано разклонение. Маркировката е поставена по по-слабо използвания път, който продължава на юг. От разклона се продължава по по-слабо използвания път, като се следва маркировката. Няколко минути след разклона, пътят достига до останки от бетонен мост и там внезапно свършва /65 мин./. Денивелацията от Етрополе до края на пътя е 300 м. След края на пътя, се продължава по тясна и слабо маркирана пътека с изкачване през сечище. Пътеката е много стръмна, а навътре в сечището се разтроява и маркировката се губи. Заради губещата се маркировка в сечището, е най-добре при разклона с черния път да се продължи без маркировка по него. Пътят извива по рида на изток от реката и излиза над сечището. Ако се влезе в сечището и маркираната пътека се изгуби, тогава трябва да се върви по права линия нагоре и на юг, докато се излезе отново на черния път.

     Сечището се пресича за 30 мин. и в горния му край се излиза на просторната равна поляна Горно Кадийско, където отново се достига до черния път /95 мин./. От билото на Стара планина при връх Баба /Етрополска Баба/ /1787 м./ се отделя на север дълъг и ясно изразен рид - Транчов рът. Името на този рид се пише с А, като Транчов, а не с Ъ, като Трънчов, защото идва от личното сръбско име Транчо. В миналото в Етрополе се заселили много рудари от западните предели на Балканския полуостров, като сред тях имало и сърби. От вр. Баба по Транчов рид на север се редят върховете Малка Етрополска Баба /1683 м./, Горния Пирон /1627 м./, Долния Пирон /1460 м./ и Камишов камък /1377 м./, които се виждат от поляната в югозападна посока. От Горно Кадийско, черният път продължава към Транчов рът на югозапад. В края на поляната, пътят се раздвоява, като по-нагоре двата пътя отново се събират. 10 мин. след поляната се достига до разклон, при който от черния път се отделя надолу и на юг друг равностоен черен път, водещ към местността Земници /105 мин./. Земниците и досега е едно диво, потайно и отдалечено място. В миналото, при избухване на чумна епидемия, жителите на Етрополе се криели точно в местността Земниците, защото била най-отдалечена. По пътя, водещ към Земниците, може да се слезе към р. Малък Искър на изток или към рида Дебелия рът на юг, и по него да се изкачи връх Малка Баба. След поляната Горно Кадийско, основният черен път влиза в гората и рязко завива на запад. Неусетно и с малък наклон нагоре, през изворната област на реките Малка и Голяма Каменица, пътят заобикаля два къси странични рида и след 20 мин. достига до разклон с широка алея. Тя се отклонява надясно и на север от пътя /115 мин/. На разклона с алеята се продължава по основния черен път напред и след още 10 мин. се достига до маркиран разклон. Тук от гората на пътя излиза изгубената при сечището маркираната пътека /125 мин/. На този този разклон също се продължава напред по черния път, който се изкачва на билото на рида Транчов рът. 10 мин. след като маркираната пътека излиза на пътя, се достига до втори маркиран разклон в северното подножие на вр. Камишов камък /135 мин./. В миналото, в гр. Етрополе живеели и много евреи. Наименованието на вр. Камишов камък произлиза от един еврейски празник, което е с хибридно, еврейско-турско име - Камиш байрам. При разклона от основния черен път, се отделя на юг по-слабо използван черен път. Мястото е добре маркирано с маркировка и табелки. От поляната Горно Кадийско дотук са изкачени още 200 м. денивелация.

    От разклона се продължава по по-слабо използвания черен път на юг. Пътят заобикаля вр. Камишов камък от изток и от южната му страна излиза на гола поляна. От поляната се открива панорама към главното било на планината и долината на река Суха на запад. Пътят продължава на юг, като се движи малко под билото на Транчов рът, от западната му страна. 40 мин. след разклона от северната страна на вр. Камишов камък се излиза на втора обширна поляна, разположена между върховете Долния Пирон от североизток и Горния Пирон от юг /175 мин./. Местността с поляната също носи името Камишов камък и е заобиколена от вековна букова гора. По средата й се подминават чешма и изоставена овчарска колиба. От разклона северно от вр. Камишов камък до колибата се изкачени още 200 м. денивелация. След поляната, маркировката изоставя за малко черния път и продължава по пътека в югозападна посока. Започва заобикаляне на вр. Горния Пирон от запад. В началото пътеката се изкачва леко нагоре, достига до западната страна на върха, качва се отново на черния път и продължава водоравно по него напред. 30 мин. след колибата се излиза при стърчащите каменни останки на Етрополската мандра, които са на около 100 метра вляво от пътя /205 мин./. В подножието на Етрополската мандра се достига до нов раклон. От черния път, покрай мандрата на изток, се отделя маркираната с жълто-бяло Екопътека „По стъпките на Бенковски”. Пътека се изкачва към вр. Малка Етрополска Баба на югоизток и по рида Дебелия рът слиза към долината на р. Малък Искър. В края на Априлското въстание по тази пътека преминала Хвърковата чета на Георги Бенковски на път към Троянският балкан. От Етрополската мандра към главното било и хижа Чавдар се продължава водоравно по черния път на юг. Пътят заобикаля вр. Малка Етрополска Баба от запад, достига се до северното подножие на вр. Баба и покрай стръмния склон на върха завива на запад. От завоя високо нагоре и на юг се виждат вр. Баба и съоръженията по темето му. Пътят подсича водоравно северните склонове на върха и след 35 мин. излиза от гората на главното било при поляната Хаджийца /230 мин./.

     След излизането от гората, вр. Баба се заобикаля по черен път от запад и се достига до пътеката Ком-Емине. От разклона се продължава по пътеката КЕ на изток, като вр. Баба се заобикаля водоравно и от южната му страна и се достига до безименната седловина между върховете Баба и Марагидия /Говедарника//1790 м./. Оттук в североизточна посока се отделя немаркирана пътека, която се спуска по рида Дебелия рид към р. Малък Искър. По тази пътека може да се слезе и на север към гр. Етрополе. 60 мин. след излизането от гората се достига до разклон в южното подножие на вр. Марагидия /290 мин./. На разклона от основната пътека КЕ се отделя странично разклонение, което по рида Прешивец се спуска към село Мирково на юг. От разклона се продължава по черния път на изток, като се върви от южната страна на главното било и слабо изразения вр. Марагидия се заобикаля от южната му страна. 10 мин. след заобикалянето на върха се достига до нова масивна сграда /300 мин./. Над сградата се виждат група скали, восещи името Мирковски скали. По тези скали стърчат антени, които обслужват разположения на североизток рудник Елаците. Мирковските скали са най-западния скалист връх от поредицата на Етрополските зъбери. Източно от Мирковските скали, на главното билона планината, се намира голата седловита Просяката. От седловината на изток се редят Етрополските зъбери, които представляват ниски скалисти връхчета. От северната си страна връхчетата са скалисти и почти отвесни, а на юг са затревени и склоновете им се спускат плавно на юг. Всички връхчета от поредицата на Зъберите за безименни, с изключение на най-източният от тях, който се нарича връх Челопешка Баба /1722 м./.  От сградата на билото се продължава по черния път на изток, като последователно се подсичат от южната им страна седловина Просяката, Етрополските зъбери и вр. Челопешка Баба. 50 мин. след сградата се достига до седловина Петте кладенци /Бешбунар/, разположена между върховете Челопешка Баба на запад и Мургана /1639 м./ на изток /350 мин./. 

  

01

Разклонът в южния край на гр. Етрополе

03

Разклонът към хижа Чавдар

 

09

Разклонът на поляната Горно Кадийско 

 

10

От Горно Кадийско на югоизток, към върховете Камишов камък вляво и Пирона вдясно

 

12

Разклонът северно от вр. Камишов камък

 

13

Връх Камишов камък сниман юг и пътят, водещ към гр. Етрополе

 

14

Овчарникът северно от вр. Пирона

 

15

Връх Пирона се заобикаля от запад

 

16

Разклонът при останките на Етрополската мандра

 

18

От пътеката към вр. Баба нагоре и на юг

 

32

От вр. Баба към Етрополската мандра на север

 

20

Излизането от гората на билната поляна Хаджийца

 

26

Северният край на поляната Хаджийца и мястото на излизане/влизане на пътеката в гората

 

28

От вр. Баба към вр. Говедарника

 

41

От вр. Говедарника към вр. Баба

 

42

Разклонът към Етрополе източно от вр. Баба

 

35

Върховете Говедарника и Баба от изток

 

37

Сградата на билото в близост до вр. Говедарника

 

38

От сградата на билото към Етрополските зъбери

 

43

От седловина Петте кладенци към вр. Челопешка Баба и Етрополските зъбери

 

42

От вр. Челопешка Баба към седловина Петте кладенци и вр. Мургана

 

2014-02-03 132733

Профил на маршрута

 

Прочетена 1390 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм